Теленовели в България. Латиноамерикански сериали и теленовели

Настъпва нощта...

В старата къщичка в Колония Товар са запалени свещи. Хуана оставя албума със снимки, който разглежда и поглежда към Маурисио: „Напълнявам, нали? Коремът ми започва да си личи...“ Маурисио: „Не, не се чувствай неудобно от такива незначителни неща.“ Той се приближава и импулсивно посяга с лявата си ръка да докосне корема на Хуана. „Какво правиш?“ - пита тя стреснато. Маурисио изглежда като виновно дете. Казва: „Може ли... да поставя ръка на корема ти, моля те, искам да усетя бебето ти.“ „Нищо няма все още вътре, нищо няма да усетиш“ – обяснява тя. Той: „Просто искам да усетя живота вътре.“ Бавно, много бавно Хуана хваща ръката му и я поставя на корема си. Нейната ръка е отгоре. Хуана гледа Маурисио с възхищение, търсейки реакцията по лицето му, а Маурисио гледа само корема ѝ под ръцете им, опитвайки се да си представи живота вътре. Изглежда, че отвътре ембриона усеща присъствието на родителите си и започва да тупти, много по-активен е откогато и да било.

Високо над града, Енрикета и Манолито се оказват последните, които се канят да напуснат списанието. Помещенията вече са тъмни. Манолито спира при вратата и поглежда града отдолу. Енрикета го пита дали ще тръгват. Той я моли да го остави да се наслади на гледката. Енрикета коментира, че е много красиво. Признава, че обича да наблюдава природата нощно време. Манолито също признава, че обича да наблюдава хората през нощта, защото тогава научава много за тях. Енрикета подхвърля, че има химия между тях, а след това му предлага да го откара до дома му, защото той разполага само с двата си крака.

В къщичката, Маурисио казва на Хуана, че би било прекрасно, ако знае, че детето му расте в корема на някоя жена, ще го обича и ще го предпазва, докато се роди. Осъзнава, че Хуана го наблюдава без да мига (на лицето ѝ е изписана любов, всеки може да го забележи, но не и Маурисио), извинява се и казва, че много се е размечтал. Хуана мисли, че може би Маурисио говори така, защото вече е много късно. Тя му благодари, че я е завел в тази къщичка, далеч от нейните проблеми. Маурисио казва: „Аз също съм щастлив да бъда тук... с теб.“ Той добавя, че вече е много късно и трябва да се прибират у дома. Хуана се съгласява. След минута те са пред къщичката в колата. Маурисио се опитва, но не успява да запали колата няколко пъти. Маурисио не вярва, че това му се случва и казва на Хуана, че понякога има проблем с колата. Хуана настоява да опита отново. Маурисио опитва, но отново не успява да запали двигателя. Ужасена, Хуана пита какво следва. Маурисио отбелязва, че ще трябва да останат в къщичката, а на сутринта ще повикат помощ. С пръсти върху устните си, Хуана изглежда замислена и притеснена. Тя отбелязва, че ако останат да спят там, баба ѝ никога няма да забрави какво ѝ е казала сутринта. Маурисио се съгласява с нея и допълва, че след това баба ѝ ще има основания да приеме, че предположенията ѝ за тях двамата са верни. Хуана смята, че хората ще повярват, че нещо има между тях двамата и първите, които ще ги посочат с пръст, ще са баба ѝ и съпругата му.

В дома на Перес: Салвадор и Доня Асусена разговарят. Той се възхищава на куража ѝ да носи отговорността за семейството си и проблемите в него. Ана Мария се прибира щастлива след приятната вечер с нейния млад ухажор и е ужасена да открие в дома си Салвадор. Когато Ана Мария сяда, Доня Асусена ѝ разказва подробно за инцидента с Хуана и Маурисио, а също така и за срещата си с г-жа Де ла Вега в църквата, колко красива е била, как след това е отишла да разговаря с Маурисио в списанието. Ана Мария е раздразнена, на нея не ѝ харесва това, че майка ѝ разказва всичко това пред Салвадор. Салвадор се опитва да я успокои, но без успех, а после моли Доня Асусена да ги остави насаме. Не ѝ се иска, но излиза. Салвадор много спокойно започва да дава съвети на Ана Мария, но тя не е в настроение да слуша проповедите му.

В къщичката, Маурисио изважда няколко одеяла от шкафа и казва, че е време да си купи нова кола. Хуана крачи из стаята и му предлага да даде колата си на вуйчо ѝ, който може да провери какво не е наред. Хуана започва да си търка ръцете бързо, слага ги пред устата си и ги духа в стремежа си да ги затопли. Маурисио изглежда загрижен, приближава се и я моли да си наметне якето му като се засилва сам да го сложи. Тя не е много съгласна, но е щастлива да види загрижеността на Маурисио. По-късно, Маурисио се обажда на сервиз, от който да изпратят кола, за да ги изтегли, но е притеснен като научава, че няма да могат, защото има свличане по пътя. Маурисио казва на Хуана, че ще излезе да събере малко дървета, за да може да се позатоплят. След това излиза.

В спалнята си, Ампаро се събужда и забелязва, че Рохелио е застанал на няколко крачки от нея. Тя го пита от колко време е там. Той ѝ отговаря, че е там от достатъчно време, за да разбере, че тя не го привлича повече. Започва малка караница. Рохелио ѝ казва, че бракът им е за посмешище и е вече време да приключи. Той смята, че ще е най-добре да я напусне и нито децата им, нито баща ѝ могат да го накарат да си промени намерението, няма да се отметне от думата си. Тя го моли и умолява да остане и да се опитат да спасят брака си, но той остава равнодушен. Алфредо също се намесва и се опитва да убеди баща си да не прави това, но той е непреклонен и излиза. Ампаро вдига телефона с намерението да звънне на баща си, но Алфредо я спира като ѝ казва, че когато бурята отмине, тя ще прости на Рохелио и те отново ще бъдат едно семейство, но ако се обади на баща си, той никога няма да прости на Рохелио. Той я моли първо да помисли и да бъде рационална, а ако наистина иска да се обади на баща си, нека да го направи.

Хуана не престава да бърбори притеснено на Маурисио за цялата тази ситуация. Тя казва, че първият път е имала основателната причина да избяга от дома си, била е ядосана на семейството си, но сега причините ѝ са неубедителни. Ако случайно научат, че е била с него, ще изпаднат в истерия. Маурисио се чувства като изгубен и не знае какво да каже. Той се обажда на Карлота, за да ѝ каже, че колата му се е развалила и той ще остане да спи в къщичката в Колония Товар. Карлота предлага да отиде и да го вземе, но Маурисио отказва като отбелязва, че не знае къде точно се намира. Карлота подозрително го пита дали е сам. Той ѝ отговаря, че е сам, отишъл е до къщичката, за да бъде сам, да поработи и да помисли как да спаси списанието. Той затваря, а Хуана му казва, че той е имал късмет със съпругата си, която се е хванала на историята му. Маурисио ѝ подава телефона си, за да може тя да се обади на семейството си. Хуана му казва, че не ѝ идва на ум какво да им каже освен, че е в една красива къщичка с хубав изглед към планините заедно с Маурисио, на 80 км от града. Тогава Хуана забелязва, че Маурисио се опитва да се свърже с някого и го пита на кого се обажда. Той ѝ отговаря, че се обажда в дома ѝ. Тя го пита да не се е побъркал. Тя скача и се приближава до Маурисио в опит да прекъсне връзката, но късно, Ана Мария е вдигнала слушалката и пита кой, предполага, че е Хуана и пита къде е.

Хуана успява да вземе телефона от Маурисио. Тя прави физиономия на Маурисио да си държи езика зад зъбите. Без никакъв избор, тя решава да каже нещо на майка си. Тя я уверява, че е добре и не може да се прибере тази вечер. Ана Мария я успокоява и ѝ казва, че може да се прибере в дома си, защото знае какво е направила баба ѝ. Хуана се опитва да ѝ обясни, че не е заради това, но точно в този момент батерията на телефона изключва.

В дома на Перес, Ана Мария е притеснена, когато връзката прекъсва. Тя започва да си мисли най-лошото... Тя не знае какво да прави. Доня Асусена се приближава и започва да се притеснява и тя. Салвадор се опитва да успокои и двете.

Пред къщата, Манолито и Енрикета пристигат, смеят се и прекарват времето си добре. Той благодари, че го е докарала и се приближава до нея, все едно иска да я целуне. Тя се завърта на мястото си и без да иска натиска клаксона. Тя се извинява и започва да се смее отново. Манолито я спира с жест, усмихва се и я кани в къщата. Тя отказва. Манолито ѝ казва, че няма да слезе от колата, докато тя не се съгласи да излязат заедно на обяд. Енрикета му отговаря, че той може да отиде в офиса, ако тя е в добро настроение и ако няма много работа, може да излязат на обяд. Манолито слиза от колата, усмихва ѝ се и ѝ маха за довиждане. Той се приближава към къщата, оставяйки Енрикета замечтана. Тя се обляга назад, усмихва се и се начумерва.

В къщата, Салвадор отбелязва, че може би е по-добре да ги остави сами и ако има някакъв начин да им помогне, те знаят къде могат да го намерят. На вратата се сблъсква с Манолито и пожелава на всичко лека нощ. След като Салвадор си заминава, Ана Мария казва на брат си какво се е случило и го моли да направи нещо. Манолито я поглежда и я моли да не се притеснява повече. Доня Асусена излиза и Манолито казва на сестра си, че не можел да говори пред майка им, но знае къде е Хуана и с кого. Ана Мария го пита с кого и той ѝ отговаря, че е с Маурисио. Двамата се гледат онемели.

В къщичката, Хуана е хванала една възглавница под главата си, не може да си намери място. Маурисио я утешава: „Моля те, престани да се държиш по този начин, аз просто се опитвам да те защитя.“ Хуана му отговаря: „Ти ме подлудяваш, семейството ми ще ме убие, ако разбере, че съм прекарала нощта с теб на това фантастично място.“ Маурисио: „Но те знаят, че с мен си в безопасност.“ Хуана: „За тях е по-добре да бъда с който и да е друг, но не и с теб.“ Маурисио: „Няма да ти направя нищо и те го знаят.“ Той изглежда наранен. Хуана: „За някои хора това е хубаво, но за други това е най-лошото нещо, което може да се случи.“ Маурисио не може да разбере какво се опитва да каже. Хуана променя темата и го пита дали има нещо за ядене. Маурисио послушно излиза навън. Хуана си мърмори: „В безопасност, с теб?!“

Малко по-късно, те са на масата и хапват консервирана храна. Маурисио пита Хуана дали иска допълнително. Хуана отказва, нахранила се е, а и не иска да яде повече, за да не напълнее повече, отколкото трябва. Маурисио я уверява, че не е дебела, за него тя е прекрасна. „Странно...“, казва Хуана, „обикновено мъжете не поглеждат дебелите жени“. На това Маурисио отговаря, че бременните жени не са дебели, а закръглени и прекрасни. Според него бременните жени са прекрасни и често ги наблюдава. Той добавя: „Например ти... от колко време си бременна... два месеца и половина?“ Хуана го поглежда подозрително и казва: „От къде знаеш, че съм бременна от два месеца и половина? Не съм ти казвала, че съм бременна, когато дойдох в дома ти да правя снимки на тържеството, нали?“ Притиснатият Маурисио се опитва да намери подходящ отговор, но се отпуска, когато Хуана казва, че няма значение, защото от тогава той ѝ е станал много скъп и има желание да се грижи за нея.

Те продължават да се хранят в тишина. Маурисио я наблюдава и си мисли, че само ако тя знаеше и ако го приеме, той ще я вземе да живее с него и ще се грижи за нея.

А Хуана си мисли, че той е много красив и се притеснява какво яде... освен това я наблюдава... „Защо той ме гледа така, все едно иска да види вътре в душата ми? Може би той ме гледа, защото ме харесва, ако не е така, той не би пазил моя рисунка или може би Дезире ме е излъгала...?“

Маурисио продължава да наблюдава Хуана, продължава да си мисли дали е посещавала доктор и дали да я попита. Хуана се чувства малко неудобно под неговия критичен поглед и го пита: „Какво?“. Маурисио казва, че той има усещането, че тя иска да го попита нещо. Хуана отрича. Те продължават да се хранят в тишина и да се гледат един друг. Хуана пита колко спални има в къщичката. Маурисио прави знак с един пръст и казва, че е само една. Хуана се опитва да преглътне хапката в устата си, но спира, когато чува това...