Теленовели в България. Латиноамерикански сериали и теленовели

Марсело се е родил в много бедно семейство. Той е най-голямото дете и от съвсем малък е работел, за да помага на родителите си.

Всеки ден Марсело се е качвал на автобуса в родния си Нитерой и цял час е пътувал до Рио, където е работил като сервитьор в „Театралното кафе“. Работел до три часа през нощта. Когато заведението затваряло, младежът два часа чакал да дойде автобуса, за да се прибере обратно в Нитерой. „Дори не можех да заспя, - спомня си Марсело, - така се тресях от студ. Понякога уличния термометър показваше 10 градуса.“

През почивните дни Марсело си оставал в къщи и не приемал никакви предложения на приятели за забави. Настроението му ставало с всеки ден по-лошо. Той разбирал, че няма да може още дълго да издържи на това темпо. Марсело изпада в тежка депресия. С часове стоял заключен в стаята си и нищо не правел. Просто гледал празно към тъмния екран на телевизора, опитвайки се там да открие отговорите на въпросите, които го измъчвали. Всички се свеждали към едно: какво да прави занапред?

И веднъж, докато за пореден път „медитирал“ пред телевизора, на екрана се появило момиче. Тя нежно гледала Марсело. Постепенно започнал да чува гласа й. Момичето му казала, че скоро животът му ще се промени изцяло, че го очаква блестяща кариера, слава, любов, но за това се налага той да направи решителната крачка. Младежът поискал да попита – каква именно, но момичето изчезнало толкова неочаквано, както и се появило. Марсело поседял няколко минути след това, без да помръдне. А после, легнал и заспал, един дълбок и дълъг сън.

Още на следващия ден, Марсело обявил на собственика на кафенето, че напуска. Без да дочака отговор, той се обърнал и излязъл. Бил е убеден, че го очаква прекрасен нов живот.

„Кариера, слава, любов“, си мислел той. Но къде да ги търси? Докато работел в „Театралното кафе“, Марсело се срещал с много актьори, кои успешни, кои не. Но около тях витаела една атмосфера на вълшебен живот. И Марсело, който отдавна подсъзнателно е бил готов за това, взема решението да стане актьор.

Той предприел множество безуспешни опити, за да получи покана за прослушване в някой сериал. Симпатичен, но не умеещ нищо младеж от всякъде го отпращали, кога меко, кога - не толкова. Но той останал непоколебим. И накрая му се отдал шанс, по-точно, малка роля в мини-сериал. „Имах 4 дена за подготовка, но толкова нервничех, че вместо да науча своите пет реплики, се опитвах да създам от тях шедьовър, въртях и суках, за да внеса някакви емоции в един толкова прост текст“ - спомня си Марсело. Не успява на прослушването. Но поривите му не отиват на вятъра – предлагат на младежа безплатно обучение в актьорската академия към студио на „Globo“.

Марсело учел усърдно. И късметът не го подминал. Започнали да валят покани, роли. Предсказанието се сбъдвало: „кариера, слава“. Но не така стоял въпроса с любовта, въпреки че от младеж той се превърнал във възрастен мъж.

Антони променил външността си, подстригал се и си обръснал брадата. Скоро след това го взели за снимките на реклама. Точно в този момент получил телеграма, с която го поканили да участва в прослушването за теленовелата „Съдбовно наследство“.

След като успешно се представил на прослушването за сериала „Съдбовно наследство“ и в коридора на студиото „Globo“, Марсело видял една висока тъмнокоска с огромни очи. Някъде вече ги е виждал... обърнал се отново и усмивката й му се сторила много позната. Момичето казало нещо на приятелката си и той си спомнил. Разбира се! Тогава, на телевизора! Това е тя, неговата Касандра, предсказателката на съдбата му! Марсело се ококорил, когато момичето изчезнало някъде. Той разбрал, че на всяка цена трябва да се запознае с нея.

Тя се казвала Моника Торес. Била актриса. Не след дълго, 32-годишния Марсело и 36-годишната Моника се оженили.

Марсело Антони казва за семейството си: „Винаги съм искал да бъда баща. От дълго време с Моника живеем заедно и от самото начало мечтаем за дете, въпреки че тя има голяма дъщеря, Изабел, от първия си брак. Обмисляхме първо да си родим свое дете, а след това да осиновим второто. Но когато за първи път взех Франциско на ръце, веднага почувствах, че той е моя син, може би е бил мой син в някой предишен живот... Когато плачеше сутрин рано, аз скачах от леглото и бягах при него, въпреки че умирах за сън. Обичам го и не изисквам нищо в замяна. Това е много силно чувство, толкова особено. Всеки ден ни изненадва с нещо. И първата дума, която каза, беше „татко“.

Антони казва, че финансовото му положение би могло да бъде и по-добре, но все пак той предпочита сам да избира работата си. Например, той винаги е отказвал да рекламира алкохолни напитки и цигари.

Анкета:

Любима напитка: вода.

Любима музика: зависи от настроението. Слуша както джаз, така и рок.

Любима дреха: също зависи от настроението и чувството за хумор. Може един ден да се облече изискано, като конте, а на следващия – да се разхожда с къси гащи и сандали.

Любимо предаване: документалните поредици.

Недостатък: професионализма. Прекалено много се вживява в професията, влага всичките си сили в работата.

Достойнство: парадоксално, но също професионализма.

Кого ще вземе на необитаем остров? - Своите истински приятели.

Кого би оставил там? - Бразилските политици... всички.

Какво има винаги в хладилника си? - Вода и плодове.

Ако не беше актьор, какъв би станал? - Определено спортист. Футболист, плувец, бегач. Обожава всички спортове.

Настолна книга: "I Ching"

Любим филм: френския филм "Betty Blue"

Източник: www.imdb.com , marcelloantony.narod.ru , braziliada.ru