Лице от миналото ми (Un rostro en mi pasado)

Елиса Естрада е интелигентна и работлива жена. Собственица е на престижното издателство „El Mercurio“. Тя е омъжена за Армандо Сертуче и има четири деца: Роберто, Миранда, Клара и Енрике. И въпреки че е отлична професионалистка, като майка и съпруга тя много често отсъства.

Армандо не става за нищо и живее, издържан от съпругата си. И също като нея, малко се притеснява за децата им. Липсата на родителско присъствие, младежите преживяват сериозни личностни и поведенчески разстройства.

Роберто имитира поведението на баща си и се е посветил на добрия и безгрижен живот. Миранда страда от клептомания, а Клара развива склонност към лъжи и измислици. Единственият, който учи и не се е отклонил от правия път, е Енрике, когото Елиса е осиновила, когато е бил много малък.

Елиса се чувства разочарована и безсилна да се справи със семейните конфликти. Тогава, тя открива подкрепа и приятелско рамо при Ернесто – писател с една дъщеря, Мариела, и който, без Елиса да подозира, е на път да издаде книга, която разобличава мафията, но преди всичко шефа ѝ, Карлос Дубос. Малко по малко, връзката между Елиса и Ернесто се задълбочава и накрая, Ернесто се влюбва в нея, а Елиса приема любовта му.

Но мафията заплашва Ернесто и той, изпълнен със страх, написва писмо на Елиса, в което ѝ казва, че ще се видят в апартамента му. Като пристига там, тя заварва ужасяваща сцена: Ернесто е проснат на земята мъртъв с огнестрелна рана. Елиса се приближава до него и несъзнателно взема пистолета. Точно в този момент пристига полицията и я вижда с оръжието в ръка. Незабавно я задържат по обвинение в убийство.

Всичко се усложнява, всички улики сочат нея, а най-лошото е, че новината обикаля всички вестници и списания, като че ли е бързо разпространяващ се грип. Като вижда тази новина, Армандо открива възможност да остане с всички пари на съпругата си и се посвещава на това да отрови умовете на децата им и да ги настроят против майка им. Отново само Енрике се отличава – той не се поддава на неговото влияние. Елиса е осъдена на 40 години затвор...

Десет години по-късно, Елиса е изпълнена с надежда, когато портиерът на сградата, където се е случило престъплението, заявява, че тя не е убийцата. За нещастие, той умира преди да разкрие кой е истинския убиец на Ернесто. Той винаги е знаел истината, но си е замълчал от страх.

След като се има предвид неговото признание, Елиса е освободена накрая. Тя се отдава – тялом и духом, на основната си цел: да си върне любовта на децата си. Също така иска да открие и разобличи истинския убиец.

Проблемите ѝ се увеличават, когато Роберто се влюбва в Карла, дъщерята на Карлос Дубоа, а Енрике се влюбва в Мариела, която се е заклела преди десет години да си отмъсти на убийцата на баща си.

Не стига това, а Елиса се сблъсква и с друг проблем: един загадъчен мъж, когото е видяла денят преди да открие Ернесто мъртъв. Елиса е убедена, че това лице от нейното минало е истинския убиец. Остава ѝ само да разкрие самоличността му...

Източник: es.wikipedia.org/wiki/Un_rostro_en_mi_pasado