Самотно сърце (Um só coração)

Историята се развива през 1922 година, когато в Бразилия все още се усеща влиянието на империята от миналото. Страната преживява първите си години като република. Икономиката е предимно аграрна и най-големият ресурс на държавата е кафето. По този начин Сао Пауло със своите кафе-производители доминира в страната, а населението не е достатъчно, за да може да не зависи от икономика на кафето.

Главната героиня, и реално съществуваща личност, е Йоланда Пентеадо, интелигентна и красива жена, която предизвиква скандал в обществото, невиждан до тогава - след като открива какво огромно състояние притежава съпруга й, Фернао, решава да се разведе. Всички се възхищават на нейната красота и индивидуалност, Йоланда се радва на много ухажори. Сред са Санто Думонт, „Бащата на Авасао" и журналиста Асис Шатобриан.


Когато Йоланда и Мартин се запознават в началото на 20-те години, тя е принцеса на кафето, а той е син на едно традиционно семейство. Мартин е млад студент по медицина, който симпатизира на движението на анархистите. Неговата политическа дейност, напълно тайна, приключва, намалявайки проблемите му. Когато той и Йоланда се влюбват, Гиомар, майката на девойката, се противопоставя на любовта им, защото той е син на анархист. Нещата се влошават още повече - тя решава да омъжи дъщеря си за Фернао, неин братовчед, когото смята за достоен мъж. От този момент, поредица от интриги и недоразумения разделят Йоланда и Мартин. Но едно нещо е ясно: нито един от двамата може да забрави другия.

След разпадането на брака с Фернао, Йоланда се запознава с Франсиско Матарацо Собриньо, или Сисило, собственик на най-големия индустриален парк в Сао Пауло и основателят на Музея на модерното изкуство през 1948 година. двамата поддържат една връзка, изпълнена с възхищение и уважение, обединени от страстта към изкуството. Любовните авантюри на Сисило и любовта на Йоланда към Мартин не повлияват на приятелството на двамата.

В историята присъстват и други герои, реални или измислени.

Семейство Соуза Барба е представител на разпадащото се общество по време на Краха на фондовия пазар в Ню Йорк през 1929 година. Те живеят в огромна къща в квартала Кампос Елисеос. Полковник Тотоньо, собственик на едно от най-големите имения за производство на кафе, изгубва всичко. Той се изправя пред труден избор и накрая се самоубива. Голямата къща е символ на преобразуването на града. След кризата през 29-та година, палатите се превръщат в бордеи, а през 30-те години - в пансиони, в които се настаняват имигранти от цял свят.

Най-големият проблем на Луиза Мария, най-голямото дете на Тотоньо, е баща й. Консервативен вдовец, той кара дъщеря си да се облича скромно, въпреки че има възможността да й купува дрехи по последна мода. Нещо повече, полковникът е решен сам да избере мъж за нея.

Всички ограничения предизвикват нещастието на девойката. Положението се влошава още повече, когато тя се влюбва в Мадиано Матей, художник, анархист и бедняк, син на италиански имигранти. Съдбата разделя Луиза Мария от нейния художник. Бременна от Мадиано, тя заминава за Франция в търсене по-добър живот и да скрие детето, което очаква. След раждането, Луиза Мария се съгласява да се омъжи за Самир, ливанец-християнин, който е натрупал богатство от търговия с тъкани. Но техният съюз се сблъсква с препятствия - майката на Самир, Салуа, е против техния брак. Луиза Мария скрива от съпруга си, че има дете, което вече е осиновено от Йоланда Пентеадо.

В семейство Соуза Барба, за Родолфо всичко е позволено. Той е безскрупулен, с труден характер. Той харчи парите на семейството на залагания. Той е много силен, което не може да се каже за брат му, Бернардо, друго дете на полковник Тотоньо. Бернардо е интелигентен и чувствителен. Освен това, той не приема схващанията на баща си за положението на мъжа. За да повлияе на сина си, полковникът сключва договор с гувернантката с намерението тя да съблазни сина му. Тази жена е Ана Шмит. Нейната красота не е достатъчна, за да предизвика желанието на Бернардо, но е добро начало за младежа. Презрението на полковника към сина му си има причина: той му напомня за измяната на мъртвата му съпруга.

Дъщеря на анархиста Ернесто да Силва, последователка на политиката му, Ана е приета в дома на Тотоньо като в замяна той ще освободи баща й. Но тя се превръща в мания за Родолфо, който е покорен от нейната уникална красота. Ана е скромна, но решителна млада дама. Ана открива страстта в ръцете на Жоакин, португалски пекар. Връзката между двамата предизвиква гнева на Родолфо, който не пести средства, за да получи обекта на своите желания.

Всички тези истории се събират по време на Седмицата на модерното изкуство през 1922 година...

Източник: www.teledramaturgia.com.br