Сама по пътя (Solita camino)

14-годишната девойка Мануела, по-позната като Ману, е непокорна, но нежна душа. Тя е изнасилвана периодично от пастрока си през цялото ѝ детство, но вече не издържа.

Мариана, на 42 години, е заслепената ѝ майка, която дори не подозира, че мъжът, за когото се е омъжила след като е овдовяла, може да е способен на нещо такова.

Подчинявайки се, Ману живее в страх и манипулации, които ѝ пречат да говори...

Изненадващата поява на останките на Гонсало Искиердо – бащата на Ману, разтърсва цялото семейство и слага край на една битка, която е била недовършена през последните 12 години. Тя подтиква Ману да сложи край на своето мъчение, което е понасяла мълчаливо... решава да говори...

След като излизат резултатите от ДНК-теста, с който трябва да се установи, че става дума за нейния баща, Ману се сблъсква с болезнена истина: нейният биологичен баща не е този, който е умрял, а Клаудио Андраде, на 45 години, нейният пастрок; същият мъж, за когото се е омъжила майка ѝ две години след като е овдовяла; и същият мъж, който я е изнасилва от мига, в който е влязъл в семейството.

Изправена пред една непозната и неочаквана историята, Ману започва да реагира с бунт срещу всичко, което я заобикаля. Отдалечава се от майка си и започва да се сблъсква и с доброто, и с лошото на възрастта си. Тя се измъчва от болезнената тайна, която пази и чрез силни и нови преживявания, тя пораства, за да разбере ситуацията, която я е измъчвала от малка.

След този самотен път, който извървява, Ману става силна, за да приеме своята собствена история, завършвайки мъчителния епизод от процеса на себеосъзнаване и доказвайки, че чрез любовта може да се сдобие със силата, нужна ѝ да се изправи, да погледне бъдещето и да продължи по пътя си...

Източник: www.mega.cl