Чиста кръв (Pura sangre)

Детството на Флоренсия Лагос и Едуардо Монтенегро преминава без особени изненади, без да подозират, че техните животи ще се превърнат в разменна монета за стар кръвен дълг.

Едуардо е син на Мария, икономка на семейство Лагос... Флор е най-малкото от петте деца на Алехандро Лагос, горд създател на коне „Чиста Кръв“ и собственик на голямо предприятие за млечни продукти.

Любовната история между Флоренсия и Едуардо е застрашена от Паулина Риаскос, която в действителност е силно оръжие, което дълги години е създавано и усъвършенствано търпеливо от Еусебио Белтран.

Персонажите:

Паулина Риаскос

Паулина никога не е узнала какво означава любов от семейството си, тъй като е получавала само лошо отношение, удари и оскърбления. Толкова неприязън е насъбрала като малко момиче, че предизвиква смъртта на родителите си и избягва завинаги. От този момент, животът на Паулина винаги е бил под опеката, бдителността и строгия контрол на Еусебио, който диктува какво да прави и какво не, а при всяко отсъствие или допускане на грешка, той заплашва да я предаде на правосъдието за престъплението, което е извършила като момиче. Благодарение на умелите напътствия на Еусебио и на своите способности да манипулира околните, на 40 години Паулина вече е омъжена за Алехандро Лагос и е част от ръководството на компанията „Млечни продукти от саваната“ („Productos Lácteos de la Sabana“). Тя продължава да е все така привлекателна и желана както преди 17 години. Паулина ненавижда от дъното на душата си своя съпруг и цялото му семейство. Тя не се спира пред нищо, за да осъществи пъклените си планове, които целят да получи цялото състояние на семейството. За постигането на целта си, тя се възползва от прелестите си, съблазнява и става любовница не само на Ренато Леон, финансовия директор на компанията, но и на Херонимо Суескун, един от собствениците на конкуренцията.
Цел: да присвои богатството на семейство Лагос и да се измъкне някой ден от хомота на Еусебио.

Флоренсия Лагос

Най-малкото дете в заможното семейство Лагос. По време на детството й, баща й се е посветил не само да я направи щастлива и да изпълнява всичките й капризи, но също така я е възпитал да бъде обикновена и с добро сърце, и да цени хората по техните качества, а не заради парите, които притежават. Благодарение на възпитанието си, Флоренсия прекарва по-голяма част от детските си години заедно с най-добрия си приятел и съучастник в пакостите, Едуардо Монтенегро, синът на икономката. На 25 години, Флоренсия е завършила висше образование и е получила научна степен по Психология – професия, която тя си е избрала, защото е уверена, че по този начин може да помага на хората, които има нужда. Тя се отказва от поста си като директор по човешки ресурси в семейната компания и се връща към професията – започва да се занимава с деца, които бягат от училище и от дома (въпреки че дори сама не си признава, тя се опитва да попречи на други деца да повторят съдбата на Едуардо). Въпреки че никога не е успяла да забрави детската си любов, Флоренсия е на път да се омъжи за Ренато Леон. В самото начало връзката им върви трудно, тъй като от деня, в който са я разделили с Едуардо, тя се е бояла да се влюби, но накрая е решила, че не може вечно да чака мъжа, който дори не отговаря на писмата й.
Цел: въпреки че не си го признава, тя мечтае да обича някой мъж така, както някога е обичала Едуардо. Работи за постигането на благородна цел – добро образование и благосъстояние на децата.

Едуардо Монтенегро

Син на Мария, която цял живот е била икономка на семейство Лагос. Когато е на 10 години, Едуардо е жизнерадостно момче, с добро сърце, което расте спокойно в имението на семейство Лагос и което мечтае за любовта на Флоренсия. На 27 години, смъртта на Мария и целият позор, който тя е преживяла след заминаването му, го превръщат в мъж, който се бори между необходимостта за справедливост и желанието за отмъщение. След завръщането си Едуардо се скрива зад измислена самоличност, Марко Виейра. Той няма нито власт, нито пари, и разполага единствено с образованието, което е получил в чужбина. Той се превръща в изтънчен, възпитан и умен икономист. Едуардо продължава да има чисто сърце. Преди всичко той е честен, следва логиката на нещата и любовта му към Флоренсия е все така незасегната. Той не смята да стои със скръстени ръце пред несправедливостите, които Паулина Лагос и членовете на семейството й причиняват на хората, които обича.
Цел: да си върне любовта на Флоренсия и да отмъсти за позора, на който са подложили майка му семейство Лагос.