| Сериали | 2231 |
| Актьори | 1996 |
| Режисьори | 412 |
| Сценаристи | 624 |
| Компании | 98 |
| Потребители | 37797 |
В памет на Мария Моура (Memorial de Maria Moura)
- Основна информация
- История
- Актьори
- Музика
„Memorial de Maria Moura“ разказва сагата на една жена, която се противопоставя на нормите в мачиското общество през XIX век. Около Мария Моура се концентрират събитията в мини-сериала, който разказва за борбите за справедливост, невъзможните любови и смърт. Всичко се развива в една епоха с грубия и суров контекст на обществото, където притежаването на земи означава не само финансова мощ, но и политическа власт, както и обществено положение.
Мария Маура има тежка семейна история. Изгубила е баща си като дете, а на 17 години е открила майка си мъртва, висяща от тавана, като изглежда, че се е самоубила. Но девойката знае, че майка ѝ не е имала причина да прави това. Предполагаемият извършител е пастрока ѝ, който започва да я съблазнява веднага след смъртта на майка ѝ. Въпреки всичко това, Мария Маура не се е предала и е израснала силна, с огромна любов към живота. Защитена от работниците на семейството, тя сформира една банда, за да преследва мечтата си: да завладее земята на баща си – Сера дос Падрес. Това се превръща в най-голямата ѝ борба след загубата на родителите си. За да отмъсти на пастрока си и да го убие, Мария Моура съблазнява Жардилино, приятел от детинство и работник на семейството, който извършва и престъплението.
Потопена в жестокост и в спорове, които съставят главна част от живота , тя възстава и започва да си съперничи с всички, които нарушават нейните правила и закони. И така, тя се отправя към Сера дос Падрес с намерението да попречи на нашествието по тези земи на братовчедите си Тоньо, Иринеу и Фирма, безскрупулни хора, които тя напада, въпреки че знае, че те също имат право, тъй като тяхната майка е притежателка на една трета от собствеността. От братовчедите си, Мария Моура е привързана само към Мариалва, с която се държи все едно е нейна сестра.
Настроена против обществените правила, установени от една патриархална система, в която една жена има право само да се подчинява, Мария Моура е способна на всичко за своята свобода – да е много жестока с противниците си и безкрайно вярна към онези, които я подкрепят. Нейната грубост омеква, когато се влюбва в Сирино – незрял и безотговорен съблазнител. Тогава, за момент се разколебава и си възвръща невинността и наивността, която е изгубила.
Мариалва се запознава с Валентин – член в цирка, жонгльор и хвърляч на ножове, в който се влюбва и с когото избягва в дома на Мария Маура. Двамата стават част хората, които се борят с нея. Мариалва открива възможността да избяга от тежкия живот с братята си Фирма, Тоньи и Иринеу, оставайки приятелка само с брат си Дуарте, който също става помощник на Мария Маура. Мариалва ражда момиченце, което кръщава Ракел.
Мария Маура открива, че е измамена от мъжа, когото обича и за това, моли Валентин да хвърли един от ножовете си по Сирино с намерението да го убие. След това, получава една носна кърпа, напоена с кръвта на любимия си, и страда много заради смъртта му.
Отец Жозе Мария има много емоционална роля в историята. Той се влюбва в Бела – чувствена жена, омъжена за Анаклето, мъж, който е способен на крайни жестокости. Накрая, Жозе Мария се става жертва в една трагедия. Неспособен да остане верен на обета си за целомъдрие, на своите лични принципи и в същото време на любовта, която изпитва към Бела, той се чувства виновен. Накрая той се предава на силните чувства, прави любов с нея, но всичко свършва, когато, след като забременява, тя е убита от съпруга си. След случилото се, Жозе Мария освирепява. Накрая, той започва да пази земите на Мария Моура и влиза в нейната банда.
Постепенно, Мария Моура изгубва семейството, своята чест, а накрая, когато се опитват да ѝ вземат земите, тя се съпротивлява до смърт. За финалната битка, тя се въоръжава и в двете ръце. От едната страна на бойно поле са Мария Моура и нейната банда, а от другата – група, начело с братовчедите и Еуфразия, ядрото на злодеите в историята.
Но в навечерието на битката, Мария Моира приписва земите от Сера дос Падрес на Мариалва и Валентин, молейки ги да запазят за Ракел всичко, което ѝ е принадлежало. В деня на сблъсъка, Мария Моура нарежда на бандата си да остане в къщата и продължава сама, за да изпълни съдбата си, мислейки да се предаде или дори да умре, за да спаси другите. Тя открива, че нейните противници са много добре подготвени. Нарушавайки своите заповеди, Дуарте я последва. Яздейки своите коне, като врагове, те стрелят един срещу друг и Дуарте умира първи. Мария Моура изважда окървавената кърпичка, която пази, и се отправя направо към редицата на враговете си...
Източник: memoriaglobo.globo.com