Мад Мария (Mad Maria)

Новият Вавилон!

Действието на този минисериал пренася зрителите в 1911 година, в епохата, когато се завършва строителството на железопътното трасе „Мадейра-Маморе". Остават приблизително двадесет мили до крайния пункт - Гуажара-Мирин. С цената на много усилия и животите на хиляди мъже от различни националности коства полагането на релси из джунглата от Порт Веля през Абуна и по-нататък, до границата с Боливия. И в момента, в който почти всички тези проблеми са останали в миналото и е изгубено много време, мечтата за живот в тропическия рай с несметни богатства, изчезва...

Немци, индийци, унгарци, белгийци, араби, китайци, испанци, англичани, американци, боливийци и бразилци, всеки със своите културни особености и възприятия, работят при непоносими условия, получавайки мизерно заплащане. Тяхната заплата е много по-ниска, отколкото, например, при събирачите на каучук в съседните райони. Всички те са били привлечени от изгодната перспектива и обещанията, че след завършване на проекта, ще могат свободна да живеят или изследват земите на райските тропически гори на Бразилия. Така се е споменавало в обявите при набиране на работна ръка, разпространени от хората на Фаркюар по цял свят. Но работниците срещат на място само болести, труд до изнемощяване, отчаяние и смърт. Всички са крайно възмутени.

Работниците се водят от своите инстинкти, като животните в джунглата. В лагерите на работниците, не стига всички беди и нещастия, съществували ненавист и разногласия от всякакво естество. Прояви на расизъм, сбивания и безпорядък предизвикани от охраната, която е наета от ръководството на проекта.

В този мини-сериал, господин Колиер е главния инженер и основния тиранин на мястото на строежа. Заради своята цел да завърши проекта, той прилага драконовски методи към работниците, почти винаги несправедливо. Заради своята жестокост, благодарение, на която работата продължава, на него му се налага да се сблъсква с различни конфликти и бунтове.

Напразната мисия на Карипуна!

Регионът, в който се строи железопътната линия „Мадейра-Маморе", преди се е наричала територия Гуапоре, а сега се нарича щат Рондония. Били времена, когато тези земи били най-слабо изследваните бразилски територии и там са живели голямо количество различни индийски племена. Най-многочислено е било племето Карипуна. Както почти всички индиански племена в Амазония, жителите на племето Карипуна свободно се е разполагало в горите, практически голи и са се хранели с това, което расте. Миролюбивите индианци са се занимавали с лов, риболов и са събирали плодовете на местната растителност - правели всичко необходимо, за да преживяват в джунглата. Живели близо до водопадите Мадейра. И живели щастливо, докато не се появил белия човек.

Непреклонни бели хора! Малко по малко започнали да се борят с местните индиански племена, много индианци влезли в затворите. Те, разбира се, се страхували индианците да не ги нападнат. Любопитни и ограничени само от възможностите на горите, в които живеят, индианците нападали внезапно строителите на железопътната линия и не рядко, тези конфликти завършвали с жертви и от двете страни.

През това време, строителството стигнало до пункта Абуна. Жои Карипуна, който не иска конфликти с белия човек, останал сам и любопитството му нараснало. Поразила го фантастичната машина, която бягала из гората бързо като ягуар, изпускайки дим през ноздрите. Освен това се заинтересувал от малките огледала, дрехите, с две думи: всички дреболии. Той се промъквал в бараките на строителите, докато са на работа и си вземал различни неща, които в голямата си част той не знаел за какво са предназначени.

Жои не искал война. Напротив, целите му били мирни. Той мечтаел да „обуздае" белия човек, който убивал народа му. Но неговите нападания на тези груби работници, зли и диви хора, може да бъдат прекалено опасни. При сблъсъка с така наречената „цивилизация", Жои рискувал живота си. В този мини-сериал се разкрива кой е бил „див" в действителност.

Идеалистът Финеган!

Мястото на строежа на железопътната линия Мадейра-Маморе се оказва не точно обещания тропически рай. Също като всички останали работници от почти всички културни слоеве, надяващи се да открият тук обещания Елдорадо, в чиито недра се крият несметни богатства, там пристигнал и начинаещия лекар Ричард Финеган, в този, в някаква степен, колективен капан, илюзия в световен мащаб.

Шокът от реалността почти веднага се появил. От първоначалното му увлечение за пътешествие по тихите води на Амазонка и първата среща с тропическата селва, и желанието да се запознае с магическата праисторическа обстановка, не останало нищо. Когато Финеган пристигнал в лагера, на последния етап от строителството на железопътната линия, за него станало ясно, че това място няма нищо общо с обещания тропически рай и не притежава нито едно от обещаните чудеса. Но било късно...

да, на този етап сценарият изглеждал хаотичен, изпълнен с беди и безкрайни наказания. Общият медицински пункт, в който хората стенели от болка и хлад и предусещали наближаваща смърт, жертви на различни тропически болести, изнемощели от рутинната работа... Това място напомняло на чакалня по пътя към Ада - зелен ад, с който медикът се сблъскал в джунглата.

Между дълга и реалността!

На това жестоко място, Финеган усъвършенства своята любима професия - медицина, която е учил и на която иска да посвети живота си. И той се сблъсква с множество трудности и ги преодолява в зависимост от своя етичен кодекс, независимо от трудностите и хаоса. В голяма степен, там приключват неговите мечти и желания, и благородни намерения. Изцапва с мръсотия и кръв работното си облекло, което в началото е било безупречно бяло, което символизира промяната в характера на младия лекар.

Край него е човек, който винаги го е впечатлявал - Колиер, главния строителен инженер. Енергичен, жесток, ироничен, непреклонен, Колиер се превръща в съперник на Финеган. Да работи заедно с този мъж, да се подчинява на неговите правила, са истински кошмар за лекаря.

Как ще се промени характера му? Започва да се страхува от развитието на своите съмнения. Хаосът в тази почти нереална обстановка, съвместната работа с този груб човек, ужасите на джунглата, също ли ще повлияят на характера му и отношението му към живота?

Влиятелните хора!

През 1911 година светът е преживявал една прекрасна епоха - епохата на фраковете и корсетите. В Рио де Жанейро развитието и прогреса проникват на улицата, в архитектурата, в салоните, в бразилското общество, което жадува за културни и технически нововъведения.

На президентския пост е маршал Ермеш да Фонсека, представящ страната и водейки я по много своеобразен път. На свой ред той се спасява от конфликти, подтиска метежи, „добавя сол" в политиката на „кафе с мляко", но заради прогреса той признава, че определени слоеве в правителството му са пропити от интересите на капитала и чужденците.

Но какво лошо има в това? За Ж. Ди Каштро, министър на пътищата, съобщенията и труда, човек с чиста репутация, всичко в света е лошо. Особено ако начело, или още по-лошо - зад делата стои някой като Персивал Фаркюар, американски бизнесмен, мултимилионер и може би един от най-влиятелните хора в света. И това е защото сред десетки важни фирми в Бразилия, Фаркюар е собственик на „Мадейра-Маморе Рейуейс Компани", отговорна за строителството, наречено „Железопътна линия на смъртта". Интриги, шантажи, подкупи, игра на сила. По време на цялата история между тях се води борба на интереси, в която всички средства са добри.

Мечтата на Консуело!

Консуело е пианистка, която се е омъжила неотдавна и мечтае да има в дома си роял, за да дава уроци и да изнася концерти. И получава пълната подкрепа на съпруга си, Алонсо. Всичко можеше да е превъзходно, ако между Консуело и нейната мечта не съществуват двадесет водопада по реките Мадейра и Маморе.

Преди да се построи магистралата „Мадейра-Маморе", целият транспорт е минавал по крайбрежието на Атлантическия океан, в курс към Боливия, а товарите и пасажерите се е налагало да минават по нелеки пътища по тези реки. И загубите били огромни. От занимаващите се с търговия, малцина са оцелели. Но Консуело е упорита. Алонсо е още по-упорит, тъй като за осъществяването на мечтата съпрузите са готови да се изправят срещу всякакъв риск и да преодолеят водопади, а ако се наложи, да се изправят срещу природните сили.

В началото на историята, Консуело и съпругът й правят трети опит да превозят музикалния инструмент от Европа. Предишните два рояла са били отнесени от бурните води, но този път те се надяват всичко да е различно. Съпрузите молят небесата старата Мадейра да бъде снизходителна и да не им взема този музикален инструмент.

Но какво ще стане?!

Луиза и любовните й увлечения!

Красиво момиче в крехка възраст, изпълнена с мечти, надежди и по младежки вярваща, че любовта е сладък плод... От както свят светува, юношеството протича по един и същи начин, без значение епохата. Същото поведение, същата смелост, същите идеали и същия младежки максимализъм. Но как да превърне мечтите си в реалност, ако светът на Луиза е ограничен до лавката в района на Мата-Кавали? За какви мечти може да става дума, ако е принудена да понася разстроената си майка и грубостта на непоправимия си баща, който едва стои на крака от пиене? Не, в този район на Рио де Жанейро не съществуват благородни принципи.

Лошо може да приключат такива мечти, когато внезапно на пътя към дома й се приближава елегантна победа в лицето на мъж, прекрасен мъж, с проницателен поглед, толкова загадъчен, който хипнотизира за миг и така предразполагащ. Кой може да бъде той? Какво иска бедното момиче? Със своята младежка наивност, с присъщата вяра, тя жадува той да й обърне внимание, за да я отведе далеч със себе си и да заживеят заедно, да се отдадат на страстта, да забравят за всичко на света и това да продължи до безкрай.

И това се случва.

Това тя не знае, че този мъж е Ж. ди Каштро - един от най-важните министри в правителството на Ермеш да Фонсека, влиятелен политик, с безупречна репутация и женен, женен за една от най-известните дами в обществото на Рио. Но за един вълшебен миг в Мата-Кавалош Купидон го е уцелил със своя стрела. Влюбен и изправяйки се против своите принципи, Ж. ди Каштро осигурява на Луиза отделна къща заедно с доверена прислужница. Той е напълно ясно какъв риск поема с тази си постъпка. Това увлечение без малко да му коства поста на министър и политическия престиж. Президентът, въпреки че е негов близък приятел, не допуска злоупотреби в средите на своите служители. А и това може да сложи край на многогодишния брак. Но красотата на Луиза... ах, Луиза. Тази девойка го кара да се чувства отново млад!

Час след час, Луиза вижда как нейната мечта се превръща в реалност. Но сега в този друг свят, реалният свят, светът на могъщите хора, тя снизходително се отнася към всичко, което не разбира: интриги, лични интереси, игра на сила, жестокост. Не след дълго, тя се оказва в центъра на борба между могъщи хора и люти врагове. От една страна е Ж. ди Каштро е рицарят, който я е избавил от нищетата, а от друга - Персивал Фаркюар, американски милионер, става неин приятел, дори й оказва финансова подкрепа, но в действителност го прави с цел да унищожи врага си. Какво да прави? На кого да вярва?

В тази игра, Луиза е просто една играчка. Ах, само ако знаеше!

Персонажите:

Финеган: новоизпечен американски лекар, който пристига, за да работи в медицинския пункт на строителната площадка на железопътната линия „Мадейра-Маморе". Наивен и изпълнен с идеи младеж, той пристига в горите на Амазонка, заслепен от красотата. Но много скоро, след като се запознава с тежката работа, той изпада в шоково състояние. В началото се чувства измамен от предложението, което му е направил д-р Лавеласи още в САЩ, който го е убедил, че работата в тропическия рай е просто чудесна. След тежко произшествие, той осъзнава важността на работата си по тези места. В медицинския пункт на лагера, той помага на пианистката Консуело, която е в тежко състояние. Той се влюбва в тази красива жена, но се държи на разстояние от нея, уважавайки връзката й с Жои Карипуна.

Консуело: пианистка и изключително привлекателна жена. В началото на историята, в резултат от нещастен случай при прилив на река Мадейра, тя изгубва съпруга си, който е искал да изпълни мечтата й да има роял в дома си. Параходът, в който са били, се обръща и водата поглъща рояла и съпруга й, само тя оживява при това корабокрушение. Откриват я на брега на реката от строители по железопътната линия „Мадейра-Маморе". Консуело отваря очи в лагера, в медицинския пункт на д-р Финеган. По време на оздравяването си, тя се привързва към лечителят и индианец, Жои Каропуна, който също лежи в медицинския пункт.

Жои Карипуна: един от малцината оживели от индианските племена Карипуна. Тъй като е изгубил всички хора от своето племе, той живял сам в гората. Незабележимо наблюдават действията на белите хора в лагера. Невнимателен и любопитен, той отмъквал всякакви дреболии от бараките на строителите. Когато работниците го хващат, несправедливо го наказват. След това Жои попада в медицинския пункт на лагера, където получа внимание и ласки от дружелюбните Консуело и Финеган. Наричат индианеца Жои Карипуна.

Алонсо: съпруг на Консуело. Загива в началото на историята при корабокрушение, опитвайки се за трети път да занесе в дома си роял, за да реализира мечтата на съпругата си.

Колиер: английски инженер, ръководещ строителството на железопътната линия „Мадейра-МАморе". Енергичен, ироничен и безчувствен, който управлява подчинените си с „желязна ръка". Понякога методите му граничат с безумие, тъй като той смята, че неговата мисия, която се превръща в натрапчива мисъл, трябва да приключи успешно. За това той прави всичко възможно и невъзможно.

Ж. ди Каштро: министър в правителството на маршал Ермеш да Фонсека. Доверено лице и личен приятел на президента, много културен, с патриотичен дух, чиновник с добра репутация. Той се намира в апогея на политическата си кариера, дори планира развитието си. Женен за Дона Амелия. Семейните им отношения са изградени върху доверие и приятелство. Ж. ди Каштро започва бурна връзка с Луиза, в която се влюбва от пръв поглед. Той издържа любовницата си, опитвайки се да запази отношенията им в тайна. Спечелва си враг в лицето на Персивал Фаркюар, голям американски бизнесмен, с когото започва ожесточена борба.

Амалия: съпруга на Ж. ди Каштро. Предана компаньонка, посветена във всички политически дела на съпруга си. Заради проблем в миналото, не спи със съпруга си в една стая и не му позволява да я докосва. Техният брак е повече „за пред хората", но изглежда много стабилен. Въпреки провала на брака им, между тях има силна дружба, уважение, доверие и нежност. Като потвърждение на казаното, Амалия е до съпруга си в най-тежките моменти от живота му.

Луиза: бедна и мечтателка, красива и наивна. Луиза живее в Мата-Кавлуш, беден район на Рио де Жанейро. Срещата й с Ж. ди Каштро променя живота й. Тя се влюбва в него и приема предложението му да замине с него, да се отдалечи от семейството и всички. Тя живее в компанията на Дона Инес, която Ж. ди Каштро е помолил да се грижи за любовницата му и къщата. Луиза е въвлечена в опасна политическа интрига, без да знае това. Тази интрига възниква, когато се противопоставят интересите на Ди Каштро и на влиятелния бизнесмен Фаркюар, с когото Луиза се сближава.

Доня Инес: прислужница, която от дълги години работи за семейството на министър Ж. ди Каштро. За да бъде най-довереното лице на министъра, тя се съгласява да наеме и да поддържа къща за любовницата му Луиза. Дона Инес се грижи добре за нея. Всичко е тайно. Освен това, докато прислужва на Луиза, тя стана и нейна близка приятелка.

Маршал Ермеш да Фонсека: в периода на описаните събития, той вече е президент на Бразилия, избран през 1910 година. Консерватор, военен и непреклонен по отношение на администрацията в правителството. Голям приятел на Ж. ди Каштро и на съпругата му Амалия, което обаче не му попречва да накаже и уволни своя подчинен от поста на министър, ако научи за допусната грешка в личния живот. За това възможността връзката му с Луиза да изплува на повърхността, много плаши Ж. ди Каштро.

Пресивал Фаркюар: американски бизнесмен, крупен чуждестранен инвеститор в икономиката на Бразилия. Предприемачът Фаркюар се посвещава да реализира своята мечта: да контролира системата от железопътни линии в Латинска Америка. Отговаря за железопътна линия „Мадейра-Маморе", той започва борба срещу Ж. ди Каштро, за да получи отстъпки за своите предприятия, с помощта на които осъществява своите планове в Бразилия. Но след като Ж. ду Каштро не е корумпиран политик, Фактюар се опитва да го шантажира, възползвайки се на помощта на фризьорката Тереза, с която са има ли връзка. Целта му е Луиза, която е единственото уязвимо място на съперника му.

Тереза: весела и романтична фризьорка, която помага на Персивал Фаркюар. Тереза е готова на всичко, за да му се хареса. Тя организира среща между Фаркюар и Луиза. Но тъй като Луиза не може да излиза от къщи всеки ден, за да не предизвика подозренията на съседите, тя се договаря с Тереза да ходи в дома й. Те се сприятеляват и така фризьорката научава за тайнствения мъж в живота на своята клиентка. Тереза разказва всичко, което научи, на Фаркюар и го запознава с любовницата на Ж. ди Каштро.

Макензи: един от директорите на синдиката на Фаркюар, представляващ неговите интереси в Бразилия. Важен съюзник на шефа си в плановете му и идеите за успех в делата с бразилското правителство.

Кинг Джон: изпълнителен директор на компанията „Мадейра Маморе Рейлуей", която строи железопътната магистрала „Мадейра-Маморе", със седалище в град Парт Вел.

Руй Барбоза: адвоката, журналист, юрист, политик, дипломат, учен и оратор. В този период, в който се развива историята, Руй Барбоза вече е присъствал на Световната Конференция през 1907 година. Конкурент на Ермеш да Фонсека, от когото пада на президентските избори. Съюзник на Фаркюар, работи за него в качеството си на адвокат в компанията „Лайт енд Пауе". В отговор на услугите, които прави, Фаркюар го спонсорира за създаването на опозиция на настоящия президент. Руй Барбоза е важен съветник на Персивал Фаркюар в борбата му с Ж. ди Каштро.

Антонио: баща на Луиза. Португалец, собственик на павилион, в който работят дъщеря му и жена му. Пияница и грубиян.

Мария: майка на Луиза. Тя не се опитва да спре дъщеря си да не напусне дома си, но все пак се безпокои за съдбата й.

Тед: санитар в лагера на строителите на железопътна линия „Мадейра-Маморе". Прекалено неуверен и ненадежден, изпитва паника при вида на труп. Но въпреки това помага на доктор Финеган.

Джим: санитар в лагера на строителите, който заедно с Тед организира екипа на Финеган в единствения медицински пункт в Абуна. Той е безкрайно благодарен на Финеган за това, че го е излекувал от пневмония, която не се е поддавала на диагностика.

Томас: машинист на локомотива „Мад Мария". Влюбен е в парния локомотив, към който се отнася като към своя жена. Освен това, той е един от малкото приятели на Колиер и се грижи за помощника си като за собствен син.

Харолд: помощник на машиниста Томас. Когато е бил в родината си, Харолд е водел порочен начин на живот, бил е безработен и през цялото време е пиел. Но след срещата Томас, той му помага да се изправи на крака и го е научил да управлява локомотива „Мад Мария".

Дик: барбадоски работник. Приятел на Джонатан и съветник по въпросите за своя народ.

Джонатан: барбадоски работник. Ползва се с уважението на инженер Кулиер, с когото е работил по строежа на Панамския канал. Лидер сред своите сънародници.

Гюнтер: немски строител по железопътната линия „Мадейра-Маморе". Лидер сред своите земляци, организатор на бяствтото на група немци в горите на Амазонка.

Ханс: немски работник, виновен за сбиване между работниците от Барбадоса, към които изпитва неприязън и злост. След това несправедливо обвинява един барбадосец в кражба на негови неща. В резултат на това е наказан от своите земляци и умира.

Густав: немски строител по железопътната линия „Мадейра-МАморе". Един от инициаторите немци да участват в това строителство. Избягва заедно с група немци от лагера.

Източник: www.braziliada.ru