Страхливка (La cobarde)

В мексиканския залив, едно момиче е спасено от норвежки кораб, на който има няколко души. Сред тях са колекционера на изкуство Артуро и племенниците му Роберто и Хулио. Те дават на момичето името Мара, грижат се заедно за нея сред удобствата на къщата на Артуро, в която той живее със сестра си – Ирене.

Роберто заминава за столицата, за да учи медицина, а Хулио отива в Европа, за да стане голям пианист. И двамата обичат Мара.

По време на едно празненство, девойката е преследвана от всички и Хулио се дразни от това. В един изоставен кораб, Мара се отдава на Хулио, след като той заплашва да се самоубие.

Като научава, че Хулио е заминал, Мара приема да се омъжи, от отчаяние, за Артуро, който също я обича.

Хулио се връща на втората годишнина от сватбата на чичо си, а Мара му се съпротивлява, въпреки че все още го обича. Хулио я преследва, изписва „Обичам те“ върху пудриерата ѝ и ѝ хвърля букет от орхидеи през прозореца, пред ревнивия поглед на Артуро.

Хулио предлага на Мара да се самоубият заедно на изоставения кораб, но само той успява, а на нея ѝ липсва кураж.

В това време, в къщата, Артуро и Ирене я чакат неспокойни. Като се връща, Мара се чувства разбита и запазва мълчание относно случилото се. Комисар от полицията съобщава на Артуро за самоубийството на племенника му и му предава едно писмо, което Хулио е оставил за него.

Мара вярва, че чува пианото на Хулио и някой хвърля орхидеи през прозореца, поради което тя смята, че Хулио я призовава да изпълни обещанието си. Тя усеща, че започва да полудява.

След една година, Артуро организира празненство за годишнина от сватбата, въпреки че Ирене го моли да не го прави заради траура, който трябва да спазват заради Хулио.

В деня на празненството, Роберто се завръща от джунглата, където практикува медицина. Като научава за самоубийството на брат си без очевидна причина, Роберто започва да разследва и научава от д-р Ариага, че Хулио е страдал от смъртоносно увреждане на сърцето. Той хвърля цялата вина върху Мара, която продължава да вижда знаци от отвъдното.

Мара се връща на изоставения кораб, където я настига Артуро. Той ѝ казва, че не бива да бъде страхливка и трябва да се самоубие. Именно той е „изпращал“ сигналите, които Мара е вярвала, че вижда.

Артуро се опитва да убие Мара, когато пристига Роберто и се сбива с него. В резултат на това, чичото умра, а Роберто и Мара, прегърнати, се отдалечават. 

Източник: www.network54.com/Forum/223031