Теленовели в България. Латиноамерикански сериали и теленовели

Хилда Жуалтери Мюлер е красива и чувствена девойка с много решителен характер и страстен темперамент. На 1 април 1959 година, в деня на собствената си сватба, тя изоставя годеника си Жука и отива в бордея на „Улицата на червените фенери" в Бело Оризонте. Причината за тази нейна постъпка е тайна, която Хилда щателно крие. Но това силно заинтригува младия журналист, привърженик на комунистическата партия, Роберто Друмонд, който работи в уличния вестник „Binomio". Той се сближава с Хилда и двамата стават големи приятели. Между другото, повествованието се води от името на Роберто.

В бордея, Хилда се ползва с невъобразима популярност сред посетителите и сред обитателите на самия бордей. Там тя има много приятели, готови да дадат живота си за нея. Освен това, Хилда постоянно предизвиква „порядъчните" жители на града. Те, от своя страна, започват мащабна кампания по унищожаването на „Улицата на червените фенери". Главни активистки на това движение са Дона Лола Вентура, чийто влиятелен мъж е постоянен посетители на бордея, и Дона Лусиана. Те се опитват да привлекат към каузата си „Светия" Фрей Малтус - млад мъж, подготвящ се да стане свещеник, който е обявен от жителите на града и служителите в църквата за светец заради чистотата на своите помисли.

Малтус мечтае да оправдае званието си и както се полага на светец, да извърши чудо, изгонвайки дявола от грешника. Именно от това негово желание се възползват и Дона Лола и Дона Лусиана - те убеждават младежа, че Хилда е самия дявол, с когото той е призван да се бори. По този начин успяват да привлекат Малтус на своя страна и планират голям поход по „Улицата на червените фенери", за да изгонят дявола от Хилда.

Единственото, от което се бои Малтус е това, че Хилда няма да излезе насреща и тогава няма да може да извърши своето чудо. Но покрай това, в душата му се заражда съмнението, че дяволът сам иска да го сблъска с Хилда, за да го отклони от истинското му призвание. Въпреки всичко, той решава да застане начело на похода по „Улицата на червените фенери".

И така, настъпва важния ден, по-точно - вечер. Малтус повежда тълпата с кръст в ръка към бордея. Обитателите на бордея молят Хилда да остане вътре, боейки се, че тълпата може да я нападне. Но тя е изпълнена с решимост да се изправи пред беснеещата тълпа и да се срещне лице в лице с този „Светец". Малтус произнася пламенни молитви, насочвайки кръста към Хилда, а тя само го гледа в очите и крещи: „Кой ти е казал, че аз съм дявола? Кой въобще те е канонизирал? Кой си ти, за да се месиш в моя живот?!" Но Малтус продължава със своите молитви. В този момент започва силна буря и проливен дъжд. След като виждат мълниите, хората се развикват, че това е знак, че дяволът не е доволен и не иска да пусне пропаднала душа. Но дъждът става все по-силен и тълпата се разбягва, търсейки място да се скрие.

Обитателите на бордея хващат Хилда и я вкарват вътре.­ Когато влиза вътре, Хилда разбира, че е изгубила любимата си пантофка и излиза отново на улицата, за да я потърси. Тя изпада в истинска истерия. Не спира да броди в дъжда с надеждата да открие злощастната пантофка. Никой не може да разбере какво става с нея. Накрая, нейна приятелка насила я вкарва на сухо. Това, което най-много притеснява Хилда е предсказание, което са й направили, когато е била млада - един гадател й предсказва, че когато изгуби любимата си пантофка, ще се появи мъж, който „ще прогони тъмнината и ще й донесе светлина". Ясновидецът я е предупредил, че трябва да бъде много внимателна, когато това се случи - това е знака.

Пантофката е взета от Малтус, която я занася в килията си. От този ден започват да го мъчат кошмари и видения - сега той започва да вижда Хилда във всяка една жена, а през нощта не може да заспи. Отец Нелсон забелязва, че с младежа става нещо и разбира, че Малтус все по-силно се влюбва в проститутка. Това определено не влиза в плановете на свещеника, тъй като не иска да изгуби този „Светец", тъй като не иска да изгуби и контрола над населението. Тогава той започва да убеждава Малтус, че това е дяволът, в лицето на Хилда, който се опитва да проникне в сърцето му и че той е длъжен да изгори тази пантофка, която не му дава покой. Малтус страда много, не разбира какво става с него. Само твърди, че трябва да се отрече от всички светско и че освен Бог, никой няма право да докосва сърцето му. Той изхвърля пантофката през прозореца, вярвайки че по този начин се освобождава. Но след няколко дни, той отново се натъква на нея - тя се е закачила в храстите в манастира. Свещеникът прибягва до нов подход - убеждава го да замине за Рио, където ще е достатъчно далеч от Хилда.

Междувременно, Хилда осъзнава, че „Светията" е мъжът на нейните мечти и когато си дава сметка за това, на душата й става по-леко и тя се изпълва с решимост да разкрие пред Малтус своята любов. По тази причина, тя отива в манастира. Но там я очаква жестоко разочарование - „Светецът" е заминал и едва ли ще се върне. Разплакана, тя се връща в бордея, а обитателите я наобикалят и й казват, че тя е победила - принудила е „Светецът" да си тръгне от града.

Успоредно с тази основна сюжетна линия, Роберто не престава да търси подробности от историята на Хилда. Той интервюира бившия й годеник. Жука, който много трудно преживява постъпката на годеницата си (не толкова заради любовта си към нея, колкото заради собствените си амбиции), разказва на Роберто една сърцераздирателна история за това как той сам е изоставил Хилда, за да се ожени за друга. След това, Роберто отива при родителите на Хилда, но те му казват, че те нямат повече дъщеря.

Минава време и Малтус се връща в Бело Оризонте. Той обикаля града и краката му сами го отвеждат до бордея. Скрит зад стената, той наблюдава Хилда. Когато тя излиза на балкона, Малтус избягва.

На следващия ден, Хилда отива в параклиса, за да си спомни за него... и естествено, се сблъсква със самия Малтус. Когато той я вижда, се „скрива" в изповедалнята. Тя започва своята „изповед" - Хилда признава на Малтус своята любов и му разказва всичко: как в началото го е намразила, защото си е мислела, че той я е предал, как е изгубила пантофката си в същия ден, в който го е видяла за първи път и как не може да се справи с бушуващите в нея чувства. Малтус ту пребледнява, ту почервенява, по лицето му се стичат сълзи. Спомня си думите на свещеника за дявола и изкушението. По лицето му се изписва жестоката борба, която се води в сърцето му. Той пита Хилда защо живее на такова ужасно място и дали наистина го обича. А Хилда му отговаря, че това е нейното наказание, което ще приключи след три години. Малтус се развиква, че не може да има такова наказание и че няма никакво право да издевателства над себе си по този начин. Накрая той й признава, че не може да се откаже от своите обети и я пита какво би искал от него. Като чува отговора й, че иска да се омъжи за него, той отчаян избягва. А в своята килия, пред разпятието, той признава, че също иска да се ожени за Хилда.

С времето, за Малтус става все по-трудно да сдържа чувствата и страстите си. Така, една нощ той се отдава на сладострастието... Но положението в града е тежко и Хилда решава да избяга. Тя предлага на Малтус да заминат заедно. Той отново се изправя пред вътрешните си конфликти, но накрая все пак решава да замине с нея. Докато Хилда го чака на гарата, в града настъпват размирици и Малтус е задържан. Хилда заминава сама, с разбито сърце...

Минава време... Малтус се е присъединил към реформаторската църква, а за Неукротимата Хилда никой нищо не е чувал...

Минават пет години... Малтус участва в демонстрация в Рио. Той се навежда и в краката му пада обувка. Не, това не е пантофката на проститутка, а обикновено сабо. Той вдига глава и вижда девойка, която се бори с полицаите. Тя го поглежда. Наоколо цари суматоха, хората бягат. А Хилда и Малтус се гледат един друг в очите.