Теленовели в България. Латиноамерикански сериали и теленовели

История за живота на първата бразилска жена композитор, Шикиня Гонзага.

Рио де Жанейро през втората половина на XIX век. Франсиска, или както всички я наричат - Шикиня, е дъщеря на бял високопоставен военен и мулатка. Момичето расте заобиколено от любов и изобилие, получава прекрасно образование, а свиренето на пиано се превръща в страст за нея. Нейният засилен интерес към обикновените негри, тяхната музика и танци, шокира родителите, дори майка й, която се опитва да забрави своя произход. Всичките й интереси и пориви се сблъскват със забрани, тъй като не се вписват в рамките на образа на една светска дама, за каквато я подготвят. Тя има много приятели-музиканти, но баща й не ги одобрява и категорично й забранява да свири пред публика.

Баща й е избрал изгодна партия - предприемачът Жасинто Рибейро де Амарал. Но девойката е влюбена в друг - Жоао Батиста де Карвальо, скромен инженер, който е любимец на всички жени. Волята на баща й е непреклонна и Шикиня е принудена да се омъжи за Жасинто. Съпругът й се оказва ревнив деспот, безразличен към интересите на Шикиня и й забранява да прави всичко, което тя толкова харесва. Животът на Шикиня се превръща в затвор под формата на златна клетка след като е принудена да се откаже от приятелите, музиката и любовта. Минават години и семейството се допълва от деца.

Бразилия влиза във война с Парагвай. Капитан Жасинто получава назначение да достави войници на фронта. Той няма никакво желание да остави съпругата си без надзор, за това я принуждава да го придружи, заедно с децата, в това изключително опасно морско пътешествие. Издевателствата на кораба се превръщат в последната капка, с която прелива чашата - животът й е истински ад. Тогава тя действа решително - взема сина си и напуска дома си, след което отива при любимия си Жоао Батиста.

Известно време те са много щастливи и им се ражда дъщеря. Шикиня получава нов шамар от живота - разкрива, че Жоао Батиста през това време се среща с друга. Тя се разделя с него и заедно със сина си заминава за Рио де Жанейро. Жоао Батиста я умолява да не отвежда дъщеря им, като я убеждава, че без средства и дом, ще й е много трудно да издържа две деца.

Минават години... Шикиня живее в мансарда на пустееща сграда, като печели пари, давайки уроци по музика. Тя е разделена от децата си - дъщеря й живее при баща й, който се е отрекъл от дъщеря си заради раздялата със съпруга си, а по-малкият й син е останал при Жасинто. Няма вести и от Жоао Батиста. Въпреки това, тя е свободна, никой не й пречи да се занимава с музика и да общува с бохеми. А това е нещо, което я прави неимоверно щастлива.

Жоао Батиста се оженил за Сузет и дъщерята на Шикиня приема Сузет за своя майка. Жоао не обича Сузет и е готов да се върне при Шикиня, която така и не е успял да забрави. Но за него няма място в живота на Шикиня, която свири в оркестъра Каладо и е заета с обществена дейност. Независимо че през всички тези години не е преставала да мечтае за среща с Жоао Батиста, Шикиня не е готова да изостави всичко постигнато, за да замине с него.

Единственото нещо, което помрачава свободата й, е раздялата с децата й. И баща й, и бившият й съпруг, не позволяват на майката да се среща с децата, въпреки нейните непрестанни молби. Но трагедиите в живота винаги са били неизчерпаем извор на вдъхновение. Изпълнен с драматизъм епизод от живота на Шикиня я вдъхновява да сътвори първото си произведение - по-големият й син, Жоао Гуалберто, след като научава, че баща му е богат и живее в изискано имение, решава да отиде при него. Това произведение е полката „Atraente". След това се появяват и други произведения, които се радват на огромна популярност както из улиците, така и в салоните. Либретисти й предлагат свои сценарии. Така Шикиня започва да пише музика за театъра.

Минават години. През това време общественото мнение се променя и Шикиня се радва на уважение и признание. Един младеж, който е влюбен в нея от години, става неин спътник през останалата част от живота.

Съдбите на дъщерите й не са никак леки. И двете са се омъжили, родили са деца, но много рано са овдовели и са останали без средства. След като дълги години Шикиня не е имала възможността дори да прегърне дъщерите си, те, изпаднали в немилост и преживели много лоши неща, сами я намират и подават жалба в съда, за да се съберат с нея.

Сериалът е основан на биографичен материал. По-голяма част от действащите лица са реално съществували, а историческите събития не са измислица. Животът, най-причудливият сценарист, е дарил тази талантлива музикантка с низ от крайности - любов и побой, падения и възходи, отхвърляне и аплодисменти, нищетата и лукс, майчинство и раздяла с децата, презрение и възхищение.

* * *

„Chiquinha Gonzaga" е много добре приет от аудиторията сериал. Добрите резултати окуражават Globo да пресъздадат и други истории от тази епоха. Резултатът - появата на „Força de um desejo". След този минисериал, режисьорът Жайме Монжардин се заема със супер-продукцията „Обетована земя" („Terra Nostra"). Режисьорът се завръща след 11 години, през които се е оттеглил.

Покрай историята на тази велика музикантка, нейната любов и нейното изкуство, мини-сериалът засяга и темата за мястото на жената и нейните права в обществото.

Авторът е разделил историята на две части, които описват различни етапи от живота на музикантката. В първата част, първите 19 епизода, обхваща периода от 1863 година до 1877 година - трудният и пълен с обрати личен живот на Шикиня. Втората част описва живота й като успешен композитор, като освен това, тя е привърженик на аболиционизма и републиканците.

Всяка серия завършва с част от произведение на Шикиня, което е изпълнено от MPB.

За да преобразуват Режина Дуарте, която е на 52 години, във възрастна жена на 87 година, продуцентът е потърсил помощ от гримьора от Холивуд - Давид Прес (David Press), който перфектно се справя с възложената задача.

За да пресъздаде обстановката в Рио де Жанейро и всичко да изглежда както в реалността, режисьорът прибягва до един трик: Globo купува правата на 40 снимки на Марк Ферез (Marc Ferrez) - портретни снимки на Рио де Жанейро от периода 1870-1900 година, а след това са раздвижили тези снимки чрез възможностите на компютърната графика.

Тандемът Лаура Сезар-Жайме Монжардин през следващата година работят по нов мини-сериал - „Aquarela do Brasil".