Теленовели в България. Латиноамерикански сериали и теленовели

Една история изпълнена с фантазии, приключение и мистерия!

Вярваш ли в призраци? Имаш ли смелостта да влезеш в изоставена къща?

Сам можеш да се увериш! Наблизо до мястото, където живее София, има едно място, което очарова всички – сенчеста къща, която, според легендата, принадлежала на ексцентричния милионер Дарвелио Гранадос, който е умрял преди много години и чийто дух, някои уверяват в това, все още се появява в къщата.

С ревнива мащеха, баща, който едва я забелязва и брат, с когото не се разбира особено, София има предостатъчно проблеми, за да проверява дали наистина има призрак в тази къща, още по-малко, когато среща Чон. Само като го видиш, ти се изправя косата. Чон, един странник, който е прислужвал на Дон Дарвелио, изглежда е единствения обитател на къщата. Но един непредвиден инцидент, принуждава София да влезе тайно в къщата, за да си върне едно от нейните съкровища – снимка на майка й, която умряла, когато София е била бебе.

След като преминава първоначалния шок, София се запознава с чудесен човек, малкият и „див“ Алфонсо, далечен племенник-внук на Чон, който тъкмо пристига от Оаксака, за да бъде с чичо-дядо си, който да го научи „да бъде порядъчен човек“. За най-голяма изненада, София и Алфонсо откриват, че Дон Дарвелио не е мъртъв. В действителност, през последните 10 години той се забавлява, плашейки до смърт съседите. Старецът, който цял живот е трупал пари, престиж, досада и неприязън, се променя изцяло от вътре, върнал си е сърцето и най-добрите чувства на едно дете.

Дон Дарвелио открива в София и Алфонсо радостта, която е търсил в продължение на дълги години. За него, те са двойка „Alegrijes“ („Веселяци“) - дума, измислена от него, с която определя хора, които се наслаждават на живота, които никога не губят надежда, които правят всичко за добро или лошо и които са съхранили чудесния дар да се учудват, изумяват. С закачливо настроени, Дон Дарвелио влага в тази дума всичко, което поставя в центъра на живота радостта.

И за да определи антонима на „Alegrijes“, Дон Дарвелио измисля друга дума „Rebujos“ („Сърдитковци), която описва хора, които се стремят към материални неща, които събират зависти и егоизъм и които се забъркват във всичко, но не й в търсене на истинското щастие, което може да се открие само в любовта към един човек или към всички като цяло.

И така, в течение на тази чудесна история, виждаме как „Веселяците“ се опитват да съхранят в сърцето си само най-хубавите чувства от детствата и се противопоставят на всичко в позицията на „Сърдитковците“: простотата срещу усложненията; честността срещу корупцията; въображението срещу ограниченията и радостта срещу враждебността и досадата.

Дон Дарвелио, заедно с Чофис и Алкачофа (както галено нарича София и Алфонсо), преживява невероятни приключение, които споделя с останалите деца от квартала: малката Найели и брат й Рикардо, Ернестина, шишкото Пабло (Чулетон), включително и Естебан, антипатичния брат на София.

След като се запознава с историята на всяко дете и се досеща, че родителите им са се превърнали в истински „Сърдитковци“, Дон Дарвелио решава да преустрои своята къща в Център, където всички малки и големи могат да бъдат заедно и да споделят с другите магията на това да си от „Веселяците“. Но той не е сам, разчита на подкрепата на двама превъзходни сътрудника: красивата учителка по музика Анхелика (истинска представителка на „Веселяците“, която има годеник, Рохелио, който е истински представител на „Сърдитковците“) и учителят по физическа култура, Бруно, който независимо че е бил дете от улицата, е успял да се издигне благодарение само на своите заслуги. Между Ангелика и Бруно се появява нежна любов на „Веселяците“, но ще получи много доказателства в стил „Сърдитковци“.

Здравето на Дон Дарвелио започва да се влошава, в голяма степен при появата на порочната Елга, бившата му съпруга, която го ненавижда до смърт. Освен това тя е типична представителка на „Сърдитковците“ и има умения да предизвиква Злото. Със смъртта на Дон Дарвелио, Елга вижда идеалната възможност да превземе всичко, но е на път да изгуби всичко в Центъра на Веселяците. Но магията (или фантазията), която обитава това място, оживява, създавайки фантастична, вълнуваща и развлекателна борба между силите на Веселяците и Сърдитковците.

За да преодолеят всички капани на Елга и нейните съюзници Сърдитковци, децата трябва да създадат със собствените си ръце най-доброто. Приятелство, семейни ценности, положителната конкуренция, музиката, радостта и любовта ще са техните главни оръжия. Изпълнени с духа на Веселяци, децата са способни да приемат предизвикателствата, капаните и преструвките на Сърдитковците, с които се налага да се срещат в този разказа, изпълнен с любовни истории, мелодрами, провали и победи, развлечения.

Разбира се, всички ние притежаваме по малко и двете. А ти? Повече Веселяк... или повече Сърдитко си? Все още не знаеш? И така тази история изпълнена с фантазия, приключения и мистерии може да ти разкрие това.

Персонажите:

Алфонсо - „Алкачофа“

Ако ми кажат Алфонсо Паскуал, дори не си правя труда да спра. Но ако ми кажат Алкачофа, обръщам се да видя кой е. Аз съм от село, там съм се родил. На десет години съм. Баба ме изпрати в града. Аз, който съм израснал в планината, както може да се досетите, не умея нито да чета, нито да пиша. Но е хубаво да се живее тук, защото съм част от Веселяците. Те ме приемат такъв, какъвто съм. Заедно се борим срещу Сърдитковците, които са много несправедливи. При липса на родители, в Центъра на Веселяците имам семейство, от което се нуждая. Тук се запознах с Чофис.

София - „Чофис“

На 10 години съм и се забавлявам, когато ме наричат Чофис, но името ми е София Домингес. Аз съм супер Веселячка. Малко неща ме плашат, никога не се отказвам, докато нещата не станат както трябва. Обожавам приятелите си, които ми помагат. Но това, което ме очарова най-вече е да правя другите щастливи. Това, което ме разочарова е, че моето семейство са истински Сърдитковци. Естебан е мой полу-брат и понякога е много жесток с мен, много е разглезен от Мерседес, мащехата ми, която, разбира се, не се отнася добре с мен. Обожавам баща си, Антонио, и ми се иска да кажа, че е щастлив, но в къщи нищо не върви, въпреки опитите ми за помощ. Държа се лошо с Алкачофа, въпреки че го харесвам... но не му казвайте, че умирам от срам!

Естебан

На моите девет години, аз, Естебан Домингес, леко постигам това, което искам: плача, крещя, тръшкам се, а ако това не действа, преструвам се на болен. Не понасям своята полу-сестра Чофис и въпреки че мама Мерседес знае какъв съм, Антонио, татко, я защитава и това ми се отразява. Знаете ли, понякога си мисля, че никой не може да ме понася, но пък аз правя невъзможен живота на целия свят. Казват, че съм Сърдитко... да, такъв съм.

Рикардо

Мечтая да пишат за мен по вестниците, че съм най-добрия футболист. Не мога и да мечтая за това. Обожавам футбола, но само да го гледам по телевизията, защото не зная как да ритам топка. Понякога съм Сърдитко, защото понякога няма желание да правя разни неща. Но се кълна, че искам да успявам винаги и да заемам добро място. Моите родители, Матиас и Елвира, нямат много пари и за това аз искам да стана известен спортист, за да им помагам... да видим дали тогава ще престанат да се карат постоянно. Имам сестра, Найерли. Не мислете, че съм пълен Сърдитко, една част от мене е Веселяк: мога да кажа за себе си, че съм добър.

Найели

Трябвало е да се казвам Alegrijita, а не Найели Санчес, защото въпреки че сън на седем години, няма кой да ме спре... Родителите ми са Елвира и Матиас, а брат ми е Рикардо. За мен веселие е да се забавлявам постоянно. Възрастните ме карат да се смея и мразя, когато ме карат да се държа сериозно и възпитано... това е за Сърдитковците! Понякога ги вбесявам, защото не знам кога да си затворя устата, но какво искат? Както виждам нещата, така ги казвам.

Ернестина - „Тина“

О, не! Какво да кажа за себе си? Казвам се Ернестина Гарса и съм на девет години. Какво да кажа още? Дъщеря съм на Тере Агайо и на господин Гарса, за когото не вярвам да ми е баща, тъй като той е забравил за нас и ни е изоставил много отдавна. Не знам какво правя в редиците на Веселяците, тъй като аз съм повече Сърдитка! Виж, за Чофис може да се каже, че е голяма Веселячка!

Пабло - „Чулетон“

Може ли да повярвате, че ми викат Чулетон?! Не, сериозно, казвам се Пабло Малдонадо и съм на девет години... и съм доста пълничък... Но, както се казва, не съм го наследил, а съм си го направил, или обратното?! Всъщност, всички от семейството ми са закръгленички... За мен живота е като хамбургер с двойна доза кашкавал. И съм Веселяк, но не мога да престана да мисля за ядене.

Алисън

Не ме обичат, защото съм Сърдитко, или съм Сърдитко, защото никой не ме обича?! Не знам, а и няма значение за мен. Аз съм Алисън Ребойедо, имам ужасни фантазии и ги превръщам в „невинни“ истории. И така, улавям всички в мрежата на моето супер въображение и след това, с помощта на Елга, успявам да ги убедя, че е било наистина. Биха ли рискували да го разкажат?!

Мерседес

Аз съм Мерседес Гойенечея де Домингес за всички. Харесвам всички в службата си и те ме заслужават: на 34 години съм, красива, от добро семейство. Заради това не приемам позицията на Антонио, моят съпруг. Как се осмелява да предпочете връзката си със София пред тази с „нашия“ син Естебан?! Действията ми срещу това момиченце не остават незабелязани и хвърлят сянка върху мен. Но ще я накарам да се страхува, въпреки че моето съзнание ще ме терзае с критики.

Антонио

Знаете ли някой, който посвещава цялото си време на работа? Аз съм такъв пример: Антонио Домингес, на 35 години и не мисля за нищо друго, освен за работата си в лабораторията, където работя като биохимик. Признавам, че това предизвиква конфликти в семейството, с моята съпруга, Мерседес, с Естебан и дъщеря ми. Не знам как да се справям с тези проблеми и за това се затварям с работата си. Но за дъщеря си Чофис бих дал живота си, за да бъде щастлива.

Бруно

На 24 години съм и идвам от улицата, където съм се родил и израснал. Когато казвам, че името ми е Бруно Рейес, се чувства горд с името си и това, което съм. Когато опознах Анхелика, моите мечти се промениха – да имам малка къща, с деца и т.н. Живея живот на Веселяк!

Матиас

Аз съм Матиас Санчес, на 27 години. Ако имаш нужда от мен и ме потърсиш, ще съм насреща. Може да закъснея, но ако ме почакаш, ще се появя. А Елвирита се опитва да ме промени. Но всъщност тя е виновна за неуспешния брак, който сключихме по принуда, тъй като тя беше бременна. Първо с Рикардо, а после с Найели. Но не съм „шефа на семейството“, можеш ли да повярваш?!

Анхелика

Откакто съм се родила живея с и за музиката... на 22 години съм. Какво бих правила аз, Анхелика Ривас, без тези чудесни мелодии, които ме карат да смята света за добър? Музиката ме накара да мисля, че Рохелио е приказния принц, когото винаги съм чакала. Също така музиката ми разкри, че не е така. Музиката ме накара да се влюбя в Бруно и да полудея по него като ученичка. Разкривам света на музиката на децата, за да превърна тях, а и себе си, във Веселяци. Ето това е нещото, което най-силно желая.

Елга

Елга Агайо е злото и аз съм Елга Агайо. Използвам всяко възможно средство, за да разруша щастието: магии, хитрости, манипулации. Жертвите ми ме обиждат, че съм вещица, старуха... Всичко в моя свят е ужас и тъмнина. Където и да се появя, веднага започват конфликти, а където прошепна, удоволствието приключва... и Веселяците умират!

Дон Дарвелио

За моите осемдесет години живот, съм видял и преживял много. Аз съм Дарвелио Гранадос. Сърдитко до около седемдесет и Веселяк след това. Но не вярвайте, че за да се превърна във Веселяк, трябваше да избягам от света на Сърдитковците. Просто умрях за всички останали, в буквалния смисъл на думата. А за да престана да бъда Веселяк, трябва да умра наистина. Надявам се това мое наследство да остане за поколенията.

Асунсион - „Чон“

Защо животът дава толкова много на едни и толкова малко на други?! Това искам да знам. На 58 години съм и се казвам Асунсион Юнке, но ме наричат Чонес. Никога никой не се е задържал при мен, дори куче нямам. Смятам се за част от Веселяците!

Тере

Животът не ми е дал нищо от това, което заслужавам. Казвам се Тере Агайо, но дори моето име ми звучи някак пусто. На моите 49 години не съм постигнала нищо, освен моята дъщеря, Ернестина, въпреки че бедната никога не трябваше да бъде моя, защото няма да получи нищо от мен в наследство. Понякога си мисля, че нещата могат да се подобрят за мен и изглежда, че Чон ме харесва, въпреки че моята сестра (наполовина), Елга, ме убеждава в противното. Каква тежка вина изплащам?!

Ирина

„Който не учи, не продава“, това е моя любим девиз. Аз съм Ирина Кайеха и карам всички да се обръщат след мен, когато вървя по улицата. На 25 години съм и изглеждам добре. Не вярвам в любовта, но ми харесва да има добър мъжкар до мен... а не са много такива като Брунито! Харесвам Рохелио, защото ме кани на хубави места и ми прави подаръчета.

Рохелио

Ако имате нужда от най-добрия адвокат на света, извикайте ме. Аз съм Рохелио Диас Меркадо. Гаранцията е моята младост – на 28 години съм, както и моята ловкост, а също така моя личен престиж... и професионализъм. Наистина, добра партия съм, по-скоро съм най-добрата! Може би заслужавам някоя с класа, не като Ангелика, но поне за сега не се е появила. Забравих да кажа, че съм блестящ, много умен и образован... Мога да говоря много за себе си. Но има неща, които не се знаят за мен...

Консуело - „Челито“

Челито или Консуело Маркес, вдовица на Ривас, и майка на Анхелика, не съвсем, но е същото... Ах, дъще моя, дъще моя! Направо ще ме убиеш с новината, че искаш да се ожениш. Първо за Рохелио, а след това – за Бруно. Както се казва, а аз вярвам в това, всички мъже са еднакви!

Флор

„Дебеланко“ - така ми вика Флорсита. Но се казвам Флор Карденас де Малдонадо и смятам, че на света няма нищо по-хубаво от храната. По време на ядене, моето семейство е много щастливо и няма почти нищо, което не се яде в дома.

Елвира

Независимо какво говорят за мен, аз съм убедена, че съм родена за големи дела. Аз съм Елвира Гомес Санчес и съм на 30 години. Умирам си за Матиас, но не бива да забравям, че имам две деца, Рикардо и Найели.

Фито

Фито Малдонадо. За какво ли може да се говори с мен?! След прекрасната храна, Флорсита за мен е най-прекрасното нещо на света. Освен това ме дари с Чулетон. Да не се хваля, но ми е „одрал кожата“.

Ачу

Е, това е Ачу и тъй като не умее да говори, защото е куче, ще го представя аз, Чофис. Дон Дарвелио ни го подари и то се превърна в амулет за Центъра. Винаги е близо до мен или Алкачофа. Ачу беше нормално куче, но при странни обстоятелства, стана син и му излезе рог, който прилича на кристален. Много е умен и ни помага в нашите приключения.

Рефикус

Това е главния участник в ужасните среднощни кошмари. Ако се появи в съня, ти значи Елга го е изпратила, тъй като той се подчинява на тъмните сили.

Дон Чирион

Латексова кукла, създадена от Дон Дарвелио. Има нещо магическо в него, особено в специалния му поглед, който пази технологична тайна.

Alegrije

Това е играчка, създадена от Алкачофа и има специални свойства, магически разум, който му позволява да носи късмет на Веселяците и ги защитава от враждебни намерения. В името му, Alebrijes, Дон Дарвелио заменя една буква и създава своята думичка Alegrije, синоним на веселието.