Теленовели в България. Латиноамерикански сериали и теленовели

Историята се развива в град Грийнвил – град на североизточния бряг, заселен от англичани през XIX век, докато се изгражда Голямата Западна Железница. Там са се смесили обичаите на британците и местните жители.

Градът е бил много богат в миналото, благодарение на производството в „Usina Monguaba“, но криза със захарната тръстика и експлозия в завода водят до упадък. Без британците и завода, градът губи своя блясък и поминък. Най-вече на семейството Мендонса и Албукерке, собственици на завода. Те никога бе биха допуснали замесването на една от „благородното“ семейство с който и да е мъж.

През 70-те години на ХХ век, Еулалия де Мендонса и Албукерке се влюбва в Зе Леандро, берач на захарна тръстика, необходима за завода на нейното семейство. Двамата страдат от преследването на семейството на Еулалия – Педро Афонсо, братът на Еулалия, заплашва Зе Леандро със смърт. Младежът е принуден да бяга, но обещава някой ден да се върне при любимата си, която е бременна.

Еулалия ражда момиченце – Лусия Елена. Младата жена се изнася и заживява тайно, като бяга от ненавистта на брат си и злобата на снаха си, Алтива, злобна и жестока жена. Заедно с дъщеря си, Еулалия очаква завръщането на съпруга си.

Петнадесет години по-късно, Зе Леандро се връща с едно малко богатство, натрупано от работа в мините. Бягството на Еулалия, детето и бащата, планирано преди години, е загадъчно бойкотирано и всичко приключва с корабокрушение. Само Лусия Елена успява да се спаси и е предадена на грижите на семейството, което я отхвърля. Бащата е оставил на името на дъщеря си привързаността към земята, която смята за най-голямото богатство на света.

Не след дълго, странникът Теобалдо Фарук спечелва богатството на семейство Мендонса и Албукерке при залог по време на игра, направен от Педро Афонсо. Фарук е бил влюбен в Еулалия и се заклева да върне всичко, което се полага по право, на Лусия Елена, когато малката, след като навърши пълнолетие, се омъжи за него. Тъй като семейството е в ръцете на Теобалдо, девойката приема този годеж и отива да учи в Англия, като при това има определена дата за връщането си, за да се омъжи за този непознат.

Елена се връща след няколко години, по-зряла и на външен вид много прилича на майка си. Тя е много културна и изискана. Тя е неукротимата в историята. Решена да изпълни дадената дума при сключване на годежа с Теобалдо и с чест да се заеме с наследството от баща си, тя се изненадва, когато двамата, напълно непознати го тогава, се влюбват наистина.

Наследница на семейство, което е пропиляло всичко, което са имали, Елена решава да възстанови завода „Usina Monguaba“. Това нейно решение съвпада и с интересите на жителите на града. За осъществи своите цели, тя е принудена да се изправи срещу оръжията на амбициозната Алтива, която така и не може да прости на Теобалдо Фарук, че отнел всичко, което е принадлежало на семейството, още по-малко, че е предпочел да облагодетелства племенницата ѝ.

Лелята на Елена се среща с корумпираният депутат Питагорас, който е идеален за нейните измами. Въпреки нейната алчност и арогантността ѝ, Алтива участва в много забавни моменти в историята. В името на морала и добрите нрави, тя, заедно със своите приятелки, се борят срещу проститутката Зенилда и момичетата от Casa de Campo, без да подозира, че Педро Афонсо е чест посетител на бордея. По същото време, голяма част от мъжете в града печелят или губят пари в модерния Британски Клуб на Ричард.

В последния епизод на новелата, Алтива се опитва да убие Елена, която припада, и предизвиква пожар в къщата, където племенницата ѝ се намира. Теобалдо успява да спаси съпругата си и се опитва да спаси Алтива, но тя отказва да излезе. В една от многото реалистични сцени в историята, Алтива изгаря в пожара и образът ѝ се появява в небето над Грийнвил. Злодейката се заклева да се върне, за да си отмъсти, докато звучи нейния зловещ смях.

След като уплахата преминава, Елена казва на Теобалдо, че е спасил не един, а трима души: тя е бременна с близнаци. Накрая двамата са заедно и много щастливи, след множеството обрати по време на новелата.

„Usina Monguaba“ е възстановена, а в речта си пред жителите на града, Елена заявява открито, че е против детския труд, като обещава да не използва тръстика, откъсната от деца. Тя призовава и другите, които преработват захарната тръстика, да постъпят по същия начин.