Теленовели в България. Латиноамерикански сериали и теленовели

Luz Maria

Gian Marco

Mojada entre sus risas,
a orillas de un rio ella descubrio el amor
llevaba entre sus labios candida inocencia
y en el alma un fragil corazon.
La vida le ha ensenado a reposar tristezas
en un tibio viento del atardecer,
comprende que en la vida todo tiene un precio,
Luz Maria calla sin saber por que.

Vino de los campos,
vino de tan lejos sin imaginar
que el sol no brilla igual
que desde una ventana pinta los paisajes
donde un dia suena en regresar.

Venciendo las distancias de una madrugada,
junto a las estrella camina Luz Maria,
que al final del campo esta la primavera.

Venciendo las distancias de una madrugada,
junto a las estrella camina Luz Maria,
que al final del campo esta la primavera.

Un adios, un amor, una recompensa,
un ramo de emociones se poso
escondido entre tus maletas.
Extranas los perfumes de un viejo recuerdo,
tu mayor deseo es poder es poder recobrar
la brisa de aquel rio que borro el camino de regreso a casa
y poder descansar.

Vino de los campos,
vino de tan lejos sin imaginar
que el sol no brilla igual
que desde una ventana pinta los paisajes
donde un dia suena en regresar.

Venciendo las distancias de una madrugada,
junto a las estrellas camina Luz Maria,
que al final del campo esta la primavera.

Лус Мария

Потънала в усмивките си
на брега на една река тя откри любовта.
На устните й скрита е невинността
И крехко сърце в душата.
Живота я е научил да крие тъгата
в хладния следобеден вятър.
Разбрала е, че в живота всичко има си цена,
Луз Мария мълчи без да знае защо.

Дойде от полята.
Дойде от толкова далеч без да подозира,
че слънцето не грее по същия начин
През един прозорец си представя местата,
където мечтае да се върне един ден.
Преодолявайки разстоянията на едно утро,
заедно със звездите броди Луз Мария,
защото в края на полето я чака пролетта

Преодолявайки разстоянията на едно утро,
заедно със звездите броди Луз Мария,
защото в края на полето я чака пролетта.

Сбогуване, любов, възнаграздение -
букет от емоции скрит в куфари ти.
Липсва ти аромата на един стар спомен.
Най- голямото ти желание е да можеш,
да можеш да се възстановиш
Полъхът от онази река, който заличи пътя към дома
и да можеш да си починеш.

Дойде от полята.
Дойде от толкова далеч без да подозира,
че слънцето не грее по същия начин
През един прозорец си представя местата,
където мечтае да се върне един ден.
Преодолявайки разстоянията на едно утро.
заедно със звездите броди Луз Мария,
защото в края на полето я чака пролетта.

Превод: Валентина