Теленовели в България. Латиноамерикански сериали и теленовели

Клара и Корахе се целуват. Откъсвайки се от устните й, той й признава, че всяка секунда далеч от нея е била мъчение за него. Клара признава, че за нея е било ужасно да живее в лъжа. Корахе й отговаря, че тя не живее в лъжа, защото тя знае кой е той. Той е този, който се е влюбил от пръв поглед и не може да живее без нея. Той ще я обича до края на дните си. Това е той. Клара пита как я е открил. Той се усмихва и й напомня, че той е Корахе. Клара се досеща, че може би майка й му е казала. Корахе отговаря, че наистина е научил от нея. Пита я защо и Клара отбелязва, че майка й я обича. Корахе се оглежда. Клара продължава с въпросите. Пита как да го нарича сега. Той й отговаря, че може да го нарича както иска - Еспосито, както са му казвали в приюта. Той се смее. Клара също, но настоява как да го нарича: Еспосито, Хуан, Габриел или Корахе. И сама си отговаря - Корахе. Двамата отново се прегръщат и целуват.

В хотела, журналистката предлага на кмета да стане герой на различна история, все пак той има лични сметки с Корахе. Коста отговаря, че е така и казва, че е обещал да го унищожи. Той отново вижда вълка. Нерея пита дали може да разчита на интервю със собственицата на хотела. Елиса е против. Тя уважава изданието, за което работи Нерея, но не иска Корахе да получи евтина популярност. Той може да престане да бъде един Робин Худ. Нерея допълва: и романтичен идеалист? Все пак той е станал за местните истински герой. Елиса се възмущава. Тя смята, че Корахе е лош пример за младите, които се превръщат в крадци. Коста добавя, че също така убиват. Нерея възразява - Корахе не убива. Елиса я уверява, че Корахе е убил съпруга й. Въпреки всичко, журналистката е решена да напише статията.

Лаутаро продължава да разпитва Орасио за Нена. Ако брат му е толкова уверен, че тя не му изневерява с друг мъж, значи тя му е казала нещо. Лаутаро отбелязва, че Нена е започнала да се държи много странно. Орасио отговаря, че тя не му е казала нищо, но причините за странното й поведение са очевидни: тя не е от техния кръг и не знае как да се държи; по цял ден стои сама в къщи и слуша радио, а Лаутаро вечно отсъства; никъде не излизат двамата с Нена. Орасио упреква брат си за това, че той мисли само за себе си и забравя за съпругата си. Въпреки всичко казано от брат му, Лаутаро е уверен, че има нещо повече.

Ана продължава да готви в сакристията. Влиза Санто и я вижда там. Той е изненадан, че Ана все още е там. Ана смята да нагости свещеника. Тя пита Санто къде е той. Санто я пита дали тя наистина вярва, че отец Хуан ще се докосне до това, което е приготвила. Ана го пита дали е заминал. Санто й отговаря, че е заминал, скрил се е някъде и чака тя да си замине. Той я кара да си отвори очите - нищо няма да постигне. Не забелязва ли, че тя го дразни? Санто съветва Ана да се прибере в дома. Ана настоява да остане. Тя вярва, че свещеникът все някога ще се покаже от скривалището, а тя ще го очаква там. Тя не смята да обръща внимание на думите му, че не иска да я вижда... Санто я прекъсва и казва, че той вече всичко е разбрал и не може да разбере как тя не го е разбрала. Отец Хуан никога няма да бъде неин. Ана си тръгва.

След поредния скандал с Лаутаро, Нена отива в „Бухала" при Месина. Те продължават да разговарят за отношенията между Нена и съпруга й. Месина е убедена, че мястото на Нена е до Лаутаро. Тя я изпраща при него. Нена, от своя страна, не иска да се прибира в дома, защото там постоянно се среща с Орасио. Признава, че изпитва нещо към него. Месина я прекъсва и настоява, че Нена не изпитва нищо, Орасио й е безразличен. Нена смята, че той е надежден и истински мъж, а Лаутаро - „вятър го вей на бял кон". Нена се съгласява, че е така. Месина й напомня, че преди време се е влюбила именно в този безмозъчен младеж, в този ненормалник. Нена се съгласява, че е така. Месина я съветва да не проваля живота си и да забрави за Орасио. Педро чува последната фраза на Месина. Той спира и започва да подслушва, но в този момент се появява Меча. Той почуква. Месина отваря вратата и поздравява гостите. Те са отишли, за да изкажат съболезнованията си. Нена мисли да се прибере в дома. Педро я задържа за минутка, молейки я да предаде поздрави на съпруга си. При тези думи той я поглежда многозначително.

Аманда посреща в дома си Понсе и го пита защо изглежда толкова странно. Понсе й разказва за така наречената сватба на Нора и Нандо. Аманда се опитва да го утеши и обяснява причината Нандо да се съгласи. Тя обяснява, че Нандо е младеж, който трудно може да издържи на негативното отношение към себе си и дори предполага, че между двамата може да се получи, ако Нора се въоръжи с търпение. Понсе не е убеден в това. Той вярва, че Нора ще разруши живота на Нандо, ще го унищожи. Аманда отбелязва, че Нора преди всичко иска да си отмъсти на баща си и да унищожи именно него. Понсе няма друг избор, освен тъжно да се съгласи, че това е истина. Аманда разказва с усмивка, че все още има надежда да спечели сражението - Бог й е изпратил ангел-хранител; Пипо го е видял. Понсе се усмихва с Аманда.

В хотела, Дарио пита Елиса защо е ходила на траурната церемония, все пак тя не е познавала брата на Месина. Елиса се смущава, а Дарио се уверява в правотата на своите предположение: тя е ходила при свещеника. Казала ли му е къде е Клара? Елиса не отрича, но не е уверена, че е постъпила правилно. Дарио напълно подкрепя постъпката на майката, която подкрепя дъщеря си. Елиса го моли да си мълчи и да приготви продукти за Клара, които трябва да занесе в имението без Ана да разбере. Дарио обещава рано на следващия ден да натовари всичко в колата. Елиса с облекчение казва, че е много хубаво, че имат това имение. Ана, която тъкмо се връща от църквата, чува думите на майка си и се интересува да не би майка й да смята да ходи там. Елиса й казва, че наистина смята да отиде там, за да види къщата, която от дълго време е заключена. Когато Елиса тръгва, Дарио пита Ана, която е в лошо настроение, къде е била. При свещеника ли? Тя отговаря, преструвайки се на щастлива, че се е видяла със свещеника, че му е приготвила супа, която той е изял и е останал много доволен. Въпреки че Дарио е наясно, че това не е истина, тонът на Ана го наранява и той излиза, оставяйки я сама в столовата. По радиото се чува музика - „Unforgettable".

Коста е в кабинета си и отново усеща близостта на Дявола, чува зловещия му вик и се опитва да изясни какво трябва да предприеме в скоро време. Той пита своя повелител дали журналистката е Изкушението. Отбелязва, че ще е жалко да убие толкова красива жена. Пита кога трябва да го направи. Коста започва да крачи из кабинета си и казва, че иска да се освободи, не иска повече да е негов роб. Той отново иска да бъде себе си. Той никога на никого не е служил. Мануел пита дали след като настъпи тъмнината, той ще го убие. В този момент, в кабинета изгасва осветлението, а след това отново светва като в отговор на въпроса му.

В Ла Игнасия, пред камината, в която гори огън, на одеало на пода уютно са се сгушили Корахе и Клара и разговарят. Явно той й е разказвал за миналото си, за детството в приюта. Клара съчувства на своя любим, на когото му се е наложило толкова много неща да преживее. Корахе отбелязва, че е много неприятно да разбере, че някакви мерзавци са го разделили с майка му и са го обрекли на самота и скитничество. Той не веднъж е искал да установи, че животът му е просто среднощен кошмар и той ще се събуди, но уви, когато се е събуждал, всичко си е оставало както преди. Клара отбелязва, че той е Хауреги. Двамата се смеят. Тя го пита какво е почувствал, когато е разбрал, че Аманда е негова майка. Корахе признава, че без малко е щял да умре, защото не веднъж е бил близо до Ла Крус, където тя е живяла винаги. Той казва, че за тях най-добре ще е да заминат, но заради Аманда... Клара го подканя да каже „мама". Предполага, че Аманда би искала да го чуе да я нарича така преди да умре. Корахе й казва, че вече го е направил. Той признава, че винаги, когато си е мислел за майка си, той си я е представял като Аманда и това е много странно. Двамата се разсмиват отново. Корахе се натъжава, защото след като е открил майка си, отново ще я изгуби. Корахе отново се усмихва и казва, че освен това, той се е влюбил в най-прекрасната девойка на света и в най-недостъпната. Клара не може да повярва на определението му за нея. Тя го поглежда в очите и те отново се засмиват. Корахе й напомня, че е омъжена. Клара казва, че и тя се е влюбила в най-прекрасния младеж и в най-недостъпния. Тя вече не се смее. Тя приближава лицето си до неговото и му казва: „Запомни какво ще ти кажа: ти никога повече няма да бъдеш сам, никога!" В очите на Корахе се появяват сълзи - за първи път той разкрива по този начин чувствата си и е толкова беззащитен. Клара го целува, сваля свещеническата му якичка, разкопчава расото му и сама се съблича... За първи път тяхната любов е изпълнена не само със страст, но и с нежност. За първи път между тях не стои неизказана тайна и двамата напълно се доверяват един на друг... Както винаги, те отново и отново си признават любовта един към друг, прегръщат се. Корахе се спира за миг и й казва, че страшно много иска дете от нея. Клара му признава, че и тя иска дете от него.

На сутринта, в имението Ла Игансия се чува петел. Корахе се събужда сам в леглото и не открива Клара, шарейки с ръка до себе си. Той започва да я вика. Клара се появява в спалнята с поднос, на който е закуската за любимия й. Тя оставя подноса на нощното шкафче. Двамата се прегръщат. Той й казва, че иска всяка сутрин да се събужда така. Казва й, че е много красива. Клара също иска същото, но му напомня, че вече е късно и трябва да отиде на служба. Корахе отново и отново я прегръща и успокоява. Той й казва, че това ще е тяхното убежище, докато не ги разкрият. Клара го пита до кога ще живеят така. Корахе й обещава, че когато всичко приключи, двамата ще са много щастливи. Клара го пита кога ще приключи всичко. Корахе й отговаря, че знае само, че е най-щастливия човек на света. Клара му казва, че и тя се чувства така. Двамата се смеят и целуват. След това Корахе я пита за закуската, а след това забравя за закуската и отново прегръща Клара.

Нерея отива при Аманда. Домакинята сама отваря вратата и разговаря с журналистката, без да я пуска в дома си. Нерея казва, че иска да пише за Корахе и е научила, че г-жа Хауреги някога му е спасила живота. Аманда отказва да говори на тази тема, защото е прекалено сложно. Нерея отбелязва, че е и очароващо. Аманда настоява, че е смъртно опасно. Обяснява, че Мануел Коста е готов на всичко, за да хване Корахе, дори да използва столичанката като примамка. Журналистката пита Аманда защо толкова защитава Корахе. Аманда й отговаря, че Корахе е помогнал на града както никой друг, за разлика от журналистите, които не са си направили труда да напишат за безобразията, която се вършат там. На сбогуване, Нерея отбелязва, че статията й ще стане по-интересна, отколкото си е мислела в началото. Аманда я съветва да внимава много.

В столовата, Орасио закусва и разказва на Нена за подозренията на Лаутаро, че тя му изневерява.

Нора настига баща си на улицата и се опитва да поговори с него, но Понсе не иска - той й е сърдит заради съюза й с Нандо Гусман. Той не може да приеме, че тя се опитва да провали живота на човек, който й е безразличен. Нора обвинява баща си, че ревнува, а тя е искала само да оправи нещата. Тя много обича Нандо, той я обожава. Освен това, тя е искала да предупреди баща си, че много скоро ще се преместят в неговия дом. Понсе не може да разбере какво цели дъщеря му. Предлага й да отидат в дома на Гусман, а при него да не стъпват. Нора пита баща си да не би да се бои, че няма да издържи и ще се вмъкне в леглото на зет си. В отговор тя получава шамар. Понсе е яростен. Въпреки това, Нора не се предава и обещава, че те със съпруга й непременно ще живеят в нейния дом.

В сакристията, въодушевен, Корахе разказва на Санто какво е преживял. Санто се усмихва и пита приятеля си защо се е върнал. Корахе му отговаря, че иска да бъде с Аманда. В този момент, Аманда влиза в сакристията. Тя е там, за да разкаже за пристигането на журналистката и за това, че задава прекалено много въпроси за Корахе, а това може да бъде много опасно. Санто я успокоява, че след като не са го заловили до сега, няма да го заловят и занапред. Аманда моли приятелите да бъдат много внимателни. Санто напомня, че бандата им е била събрана не от него, а от Корахе. Той излиза, защото Месина го чака. Аманда сяда и синът й я черпи. Тя пита за Клара, дали му се е обадила. Корахе клати отрицателно глава и с щастлива усмивка й разказва, че тя не е напускала Ла Крус, а е отишла в имението им. Аманда го пита какво е станало. Корахе й разказва за нощта, която са прекарали заедно и признава, че това е била най-прекрасната нощ в живота му. Той признава, че е имал усещането, че тази история ще има щастлив край. Аманда е убедена, че ще бъде точно така и настоява той да вземе Клара и да заминат. Корахе й отговаря, че не може, защото трябва да остане там. Аманда предполага, че той иска да остане, докато тя умре. Тя не иска той да я вижда в такова състояние - слаба и немощна. Тя иска синът й да я запомни такава, каквато я е видял, когато е пристигнал в Ла Крус. Корахе меко, но настойчиво отговаря, че иска да я запомни такава, каквато е сега. Погледът му й дава сили и успокоява. Тя му налива чай. Двамата пият чай, гледайки се един друг с усмивка.

На сутринта, Елиса се кани да замине за имението, а Дарио й докладва, че е приготвил всички продукти за Клара. Неочаквано от стаята си излиза Ана, облечена за пътуване извън града. Тя съобщава на майка си, че ще отиде с нея, защото и тя иска да се разходи в имението, където винаги е била толкова щастлива с баща си. Елиса не намира причина да й откаже.

В имението, Клара слага цветя във вазата на масата, когато чува шум от кола отвън. Това са Елиса и Ана. Клара побеснява от тази неочаквана изненада. Тя наблюдава през прозореца майка си и сестра си, криейки се зад завесата. Елиса изпраща Ана да отнесе запасите в склада, а Клара в това време набързо заличава следите от своето пребиваване.

Орасио и Нена отново се срещат в столовата и продължават разговора си за необходимостта да променят живота си, иначе всичко ще приключи зле. Нена иска да замине, но Орасио не смята, че това е добра идея. Лаутаро може да засили своите подозрения. По-добре ще е Орасио да замине. Нена го пита дали ще замине, за да забрави Клара. Орасио смята това за добра идея. Нена отбелязва, че и тя иска да избяга от там, защото там любовта умира.

В дома на Хауреги, Аманда и Понсе разговарят за Нерея Сардилядо. Аманда се опасява, че журналистката може да отведе Коста по следите на Корахе. Лекарят все още не познава Нерея и я разпитва за външността й. Като научава, че е красива, Понсе предполага, че тя е Изкушението, което очаква Коста. В такъв случай, кметът ще я убие, за да се добере до Странника. Тогава Аманда уговаря лекаря да се обади и да заплаши Нерея, с надеждата да я изплаши и така да я подтикне да напусне Ла Крус, за да остане жива.

Пристига Педро, за да поговори с Орасио за Нена. От това, което е чул в „Бухала", Педро смята, че Нена иска да съблазни брата на съпруга си и за това го увлича в мрежите си. Несъмнено по този начин тя иска да се докопа до власт и пари. Това означава, че е лоша жена, а Орасио не е виновен за нищо. Той трябва да стои далеч от нея, защото тя ще го погуби. Орасио предупреждава Олмос да не се осмелява да докосне Нена, иначе неволно ще си спомни за нападението над Клара. Орасио си спомня как Педро го е предупреждавал, че Клара е лоша жена, а след това са я нападнали. Олмос се възмущава от подобни намеци, а Орасио го изгонва.

Влизайки в къщата, Елиса отново намира повод да отдалечи Ана, дори и за малко. Когато се вижда с Клара, тя й обяснява, че не е могла да дойде сама. Ана се връща и обявява, че смята да прекара нощта там. Тя иска да почисти малко къщата, а и да поостане малко, защото е красиво и спокойно. Елиса безрезултатно се опитва да я разубеди и отново я изпраща по задачи, а в това време едва успява да каже на Клара, че трябва да попречи на отец Хуан да отиде в Ла Игнасия.

В дома на Коста, домакинът разговаря с Нерея Сардилядо. Той я пита, съвсем любезно започвайки разговор, как са я приели в Ла Крус. Тя отговаря, че не толкова добре, колкото е очаквала. Тя споделя с кмета, че преди да отиде при него, някакъв мъж й се е обадил и я заплашвал по телефона. Той я е посъветвал да напусне града, иначе я заплашва смърт. И това не е първия съвет, който е получила в Ла Крус. Тя споменава, че г-жа Хауреги й е казала същото. Въпреки че е изплашена, Нерея не смята да напусне града, а заплахите означават, че е на вярна следа. Коста отговаря, че заплахите са станали ежедневие след като се е появил Корахе. И такъв мерзавец смятат за герой! Журналистката пита защо не всички смятат Корахе за мерзавец. Кметът я кани да отиде в кабинета, защото там ще им е по-удобно да продължат с този сериозен разговор. Той трябва да се обади и след това ще продължат. Заинтригувана, Нерея влиза, а кметът се обажда на Аманда и гневно я пита защо е наредила да изплашат журналистката. Да не би да се бои, че той няма да се справи с Изкушението? Коста й съобщава, че Нерея вече е при него, самата съдба я е завела при него. А Мануел Коста няма да я кара да чака.

В сакристията, възползвайки се от отсъствието на свещеника, Санто и Месина са се събрали. Санто смята да я нагости. Неочаквано, влиза Елиса. Тя е в паника - иска да предупреди свещеника да не ходи в имението, защото там е Ана. Санто отговаря, че е късно, защото отец Хуан вече е тръгнал.

Криейки се, Клара наблюдава как Ана шета. Чуват се коне. Някой е пристигнал. Ана се приближава до прозореца и се оглежда. Тя не вижда как една фигура с расо влиза и се приближава към жената при прозореца. Ана се обръща и в първия момент се изплашва, но след това засиява от щастие. Той е изненадан да види нея, но успява да се контролира. Ана го пита какво прави там. Клара, развълнувана, наблюдава тази сцена от съседната стая.