Теленовели в България. Латиноамерикански сериали и теленовели

Паола поздравява Карлос Даниел, а репортерите започват да я снимат. Паола заявява на Карлос Даниел, че е дошла, за да изпрати Паулина за дълго в затвора. Карлос Даниел се ядосва, че въпреки всичко тя се е явила в съда.

Педро откарва Карлитос в дома, а там го чакат нетърпеливо баба Пиедад и Фиделина. Карлитос им разказва, че е дал показания, независимо че са се опитала да го обърка. Баба Пиедад и Фиделина молят Педро да ги отведе в съда – със своето присъствие те искат да подкрепят Паулина.

Хема също отива в съда и сяда близко до Карлос Даниел. Той ѝ казва, че мястото ѝ е с онази змия и поглежда към Паола. Хема се усмивка и отива при Паола и ѝ прави комплимент, че изглежда отлично. Паола ѝ обяснява, че вече се е оправила с изключение на краката ѝ. Хема ѝ напомня, че преди няколко дена, Паола е отказала да се види с нея и е предала да помолят Хема да не я посещава повече. Паола се оправдава, че е била зле и не е разбирала какво говори.

В това време, в залата влиза баба Пиедад и Фиделина. Карлос Даниел се изненадва да ги види, а те му казва, че са дошли да подкрепят Паулина. Бабата коментира, че и двете змии са се събрали и кимва към Паола и Хема.

Точно тогава въвеждат Паулина в залата и делото започва. Първо прочитат обвинението: обвинена е в узурпиране на чужда личност, нанасяне на тежки телесни повреди и похищение на дете. Дават думата на пострадалата Паола. Елвира извежда Паола с инвалидната количка към мястото за даване на показанията. Съдията я предупреждава, че ако ѝ стане зле, веднага ще прекратят разпита. Паола кимва в знак на разбиране. След това, тя се заклева да каже само истината и нищо друго освен истината. Тогава тя килва глава напред и закрива лице с ръцете: толкова я е срам, че се налага да обвини собствената си сестра, но в името на справедливостта прави това... Разказва своята версия на историята: пристигнала в Канкун след като е била на изследвания в Хюстън, за да отдъхне малко; в един нощен клуб в тоалетната се е сблъскала с Паулина, която е работела там; хванала я е за ръка и я завела до огледалото и ѝ казала, че те са сестри-близначки, които са разделени в детството им, а майка ѝ е направила така, че да изпрати нея (Паола) за отглеждане при богато семейство. Признава, че и тя е забелязала приликата, въпреки че Паулина е била с униформа и без грим. Паола се зарадвала да разбере, че има сестра, след което се уговорили да се срещнат и да поговорят. Прокурорът я пита къде и кога са се срещнали. Паола продължава своята версия – на следващия ден в хотела, в който е била отседнала; тя разказала на Паулина за своя живот: че е богата, омъжена и с деца. След това Паулина също ѝ разказала за своя живот и ѝ казала, че ѝ завижда за положението. И, според Паола, точно тогава Паулина е измислила своя план и ѝ казала, че би искала да си сменят местата, за да може поне за една година да се порадва на щастлив семеен живот и финансово благополучие.

Докато Паола говори, Паулина седи и си дъвче устните, за да не заплаче. Карлос Даниел и баба Пиедад само поклащат възмутено глава. Хема злорадо се подсмихва. Всички присъстващи в залата затаяват дъх.

Междувременно, Паола продължава: тя не е можела да се съгласи на такова нещо, но Паулина не отстъпвала. А следващата седмица била най-ужасната в живота ѝ – сестра ѝ я преследвала и когато е разбрала, че няма да може да я убеди, започнала да я заплашва. Прокурорът я пита защо не е съобщила за това в полицията. Паола му отговаря, че се е притеснявала от съучастниците ѝ, които са можели да я убият. Сестра ѝ я е заплашвала да каже на съпруга ѝ, че все едно си има любовник.

При тези думи, Паулина, с облени в сълзи бузи, става и започва да крещи на Паола да замълчи, заради всичко свято да замълчи. Паола обръща очи и казва, че понеже много обича сестра си, виковете ѝ много я разстройват – това е викът на нейната съвест. Съдията я пита дали е необходимо да прекъсната, лошо ли ѝ е. Със страдалчески глас, Паола отказва, защото според нея е по-добре да изпие горчивата чаша до край. Съдията ѝ подава чаша с вода, а Паола я поема с трепереща ръка. Паола продължава – трябвало е да отстъпи, а Паулина ѝ казала, че Паола ще трябва да замине надалече, за да може тя да заеме нейното място, а ако се върне по-рано, Паулина я е заплашила, че нейните съучастници ще я убият. Прокурорът заявява, че няма повече въпроси, защото за него делото е ясно. Съдията казва, че дава думата на адвоката на защитата.

Адвокат Серано става от своето място и се приближава до Паола. Пита я с кого е била по време на катастрофата в Монако. Цялата зала започва да шуми, а Паола закрива очите си. Едмундо повтаря въпроса си. Адвоката Монтесинос се намесва и казва, че протестира, защото според него този въпрос няма връзка с делото и неговата клиентка е дала вече показанията си, а сега се чувства зле. Съдията не уважа протеста. Едмундо заявява, че щом Паола е дошла в съда, за да обвини сестра си, трябва да отговори на няколко въпроса. Съдията подканва Паола да отговори. Тогава Паола отпуска глава на гърдите си и инсценира припадък. Елвира веднага започва да се суети покрай нея. Така откарват Паола от мястото за показания. Елвира прошепва в ухото ѝ, че сега няма да я принудят да остане. Серано отбелязва, че госпожата не се чувства добре и е по-добре да я върнат в клиниката. Съдията се съгласява. Елвира отвежда Паола, която продължава да играе.  Хема застава  на пътя на количката и Паола ѝ казва, че напуска, но иска Хема после да ѝ разкаже всичко. Хема се съгласява. Паола излиза от залата. Фиделина отбелязва, че според нея Паола се преструва. Карлос Даниел и баба Пиедад се съгласяват.

Естефания се занимава с детето, а Уили раздразнен крещи – кога ще остави намира детето. Естефания се усмихва и му казва, че ще го остави, когато заспи. Тя пита Уили не го ли обича. Уили се присмива – все още не са го завладели бащински чувства, може би защото не го е носил 9 месеца. Естефания го пита дали иска да го вземе на ръце и протяга ръце с детето. Уили с отвращение взема детето на ръце.

Леандро споделя с Доня Абигейл и Вивиана, че планира да се ожени с Вивиана колкото се може по-скоро, а именно същата събота. Вивиана се радва и казва, че ще си организират тържество, но той ѝ казва, че иска всичко да е много скромно – само няколко свидетели и никой друг. Кръстницата ѝ я критикува – да се радва, че въобще някой иска да се ожени за нея. Вивиана пита със замечтан поглед за сватбената рокля. Леандро се усмихва и я успокоява, че ще ѝ купи сватбена рокля и обувки. Вивиана настоява роклята ѝ да е бяла. Кръстницата ѝ е против. Леандро пита защо не. Обещава на Вивиана да е с бяла рокля.

След оттеглянето на Паола, дават думата на обвиняемата Паулина. Прокурорът я пита дали се признава виновна в принуждаване на сестра си да заеме мястото ѝ в дома на семейство Брачо. Паулина се признава за виновна, направила го е, защото е завиждала на сестра си за богатството и положението в обществото. Прокурорът я пита дали признава, че е излъгала всички като се е представяла за Паола Брачо. Паулина признава. Прокурорът я пита дали се признава за виновна по обвинението за отвличане на Карлитос Брачо. Паулина отрича. Прокурорът казва, че всичко е ясно. Но въпреки изказването му, дават думата на адвоката на защитата. Едмундо започва своята реч. Той заявява, че Паулина поема цялата вина от чувство за жалост към сестра си, а също така и за да не пострада името на семейство Брачо. Но той е провел свое собствено разследване и може с увереност да твърди, че всичко е било на обратно – Паола е заставила Паулина, за да замине с поредния си любовник. Адвокат Монтесинос протестира. Прокурорът се намесва – нека защитата да изложи своите доказателства. Едмундо казва, че може да предостави доказателства, защото има свидетел. Съдията обявява 15 минутна почивка, след която ще изслушат свидетеля.

Паулина и Едмундо отиват в отделна стая. Паулина му казва, че Едмундо не може да очаква похвали след такава защита. Освен всичко друго, тя го е помолила да не пострада Паола. Едмундо ѝ заявява, че все някой ден ще му благодари. Възмутен е как може да жали сестра си след всичко, което е наговорила по неин адрес днес. Паулина оправдава поведението на Паола с операцията на главата ѝ. Едмундо е още по-възмутен – Паола е построила своите обвинения много логично и отбелязва, че човек с болна глава няма да може така добре.

След почивката, когато въвеждат Паулина отново в залата и всички заемат местата си, извикват Лусиано Алкантара на свидетелското място. Паулина изтръпва. Влиза Лусиано. Питат го дали ще каже истината и нищо друго, освен истината. Той се заклева да каже ЦЯЛТА истина...