Фернанда Монтенегро (Fernanda Montenegro)

Пълно име: Арлет Пиньейро Естевес да Силва (Arlette Pinheiro Esteves da Silva)
Дата на раждане: 16 Октомври 1929 г.
Зодия: Везни
Месторождение: Рио де Жанейро, Бразилия
Семейно положението: омъжена
Съпруг/а: Фернандо Торес (Fernando Torres) от 1954 година
Деца: две, Фернанда Торес (Fernanda Torres) и Клаудио Торес (Cláudio Torres)

Рейтинг:  6.74  (23 гласа)

влезте или се регистрирайте за да гласувате

Родена като Арлет Пиньейро Естевес да Силва, тя приема името „Фернанда“, защото смята, че звучи по-добре, а името „Монтенегро“ взаимства от фамилията на семейния лекар.

През късните 1940 години, тя пресъздава много театрални пиеси по радиото. Нейният артистичен живот започва с пиесата „Alegres Canções nas Montanhas“ през 1950 година. Сред мъжете, които я заобикалят, е Фернандо Торес, който скоро става и неин съпруг.

През 60-те години, тя се премества да живее в Сао Пауло, където участва в множество театрални постановки и започва да работи в телевизията. Първата й теленовела е „Pouco Amor Não é Amor“.

През 1964 година започва да се изявява и на големия екран. Първият й филм е „A Falecida“.

През 1965 година се ражда дъщеря й, Фернанда Торес, която по-късно тръгва по стъпките на майка си и става известна актриса.

През 70-те години, Монтенегро се отдалечава от телевизията и се посвещава на театъра и киното. Въпреки това, през 1979 година печели наградата най-добра актриса на наградите на асоциацията на артистичните критици в Сао Пауло за ролята си в теленовелата „Cara a Cara“.

През 80-те години, Фернанда се завръща в телевизията с пълна сила. Тя участва в редица успешни новели и печели още две награди за най-добра актриса на асоциацията на артистичните критици за ролите си в „Brilhante“ и „A Guerra dos Sexos“.

В средата на 80-те години, тя отказва поканата на президента да стане министър на културата. Тя се обосновава с това, че може да направи повече за страната си само чрез своята игра.

С времето, тя участва в много успешни теленовели и театрални постановки. Не закъсняват и наградите. Наречена е „Първата дама на бразилския театър“.

В киното, след няколко не много успешни филма, тя се снима в „Eles Não Usam Black-Tie“ (1981), който е приет много добре от критиката.

Успехите в телевизията и театъра продължават. Филмовата й кариера получава всеобщо признание през 1997 година, когато филмът „O Que é Isso, Companheiro?“ е номиниран за Оскар в категорията Най-добър чуждоезичен филм. А през 1998 година е номинирана за най-добра актриса за ролята си във филма „Central do Brasil“.

Успехите й продължават и след 2000 година, когато получава признанието не само на публиката, но и критиката. Наречена е и „Най-великата дама в бразилската телевизия“.

Източник: www.wikipedia.org , www.imdb.com